Мисъл (списание): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м премести „Мисъл (списание)“ като „"Мисъл" (списание)“: Опа, забравих кавичките!!! :D
Wikislav (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
Ред 1:
[[Файл:Javorov.jpg|300px|мини|]]
Първото литературно обединение, най-значимото събитие в българската културна история, си поставя висшата цел да формира, насочва и определя литературния живот и литературния вкус на нацията (края на ХІХ и началото на ХХ в.). Кръгът „Мисъл”, наречен по името на списанието, което се издава между 1892 и 1907 г., включва четири ярки творчески личности - [[Кръстьо Кръстев|д-р Кръстев]], [[П. П. Славейков]], [[П. Ю. Тодоров]] и [[П. К. Яворов]]. Времето на дейността на това обединение се отличава със сериозни промени в цялостния обществено-икономически, политически и културен живот на народа.
 
Дългите години на робство спират и ограничават литературното развитие в България. През Възраждането се поставят основите на новата българска литература, оформят се жанровете и тематичните кръгове. Но творчеството от онова време има подчертано просветителска и обществено-възпитателна функция. Възрожденските писатели изпитват силното влияние на близката по дух руска литература и търсят свои учители сред западноевропейските класици. През 80-те и особено през 90-те години, първите десетилетия след Освобождението, стремежът за приобщаване към напредналите и модерни литератури става особено силен. Той е продиктуван от закъснялото и ускорено развитие на културния и в частност на литературния живот, което трябва да заличи следите на робството и на вековната изостаналост. И докато през 80-те години възрожденската традиция на романтична и героична идеализация на миналото е много силна, а творците носят високия дух на отминалата епоха, то 90-те години създават условия за разрушаване на вековните патриархални традиции, за поява на индивидуалното самосъзнание и събуждане на интереса към духовния мир на личността. Индивидуализмът и отчуждението стават трайни черти на литературата и поставят основите на модернизма като ново, различно виждане за човека и света. Модернизмът, завоювал вече своите върхове в западноевропейската литература, много бързо навлиза като закономерен и необходим етап в стремежа към ускорено развитие на литературата. Бързо протичащите процеси на разпадане на патриархалния морал и ярко самоопределяне на личността са предпоставки за промяната. Културният живот през 90-те години е изтъкан от противоречия - традицията се съчетава с новото, утвърденото - с модерното.
 
Българските интелектуалци, докоснали се до дълбочината на френската и немската творческа мисъл, имали шанса да учат или работят в един културно напреднал свят, си поставят ясната и трудна цел да европеизират българската литература. Трима от кръга „Мисъл” са живели известно време в чужбина - д-р Кръстев и П. П. Славейков в Германия, П. Ю. Тодоров - във Франция. Те внасят на родна почва идеите на [[Ницше]], [[Шопенхауер]], [[Киркегор]] и творческите търсения на Ибсен, Метерлинг, Шилер. Основното, което обединява творците около списание „Мисъл”, са общите естетически принципи и идейни виждания за естеството на литературата. Най-голям принос за създаване на идейно-естетическа програма на кръга имат д-р Кръстев и П. П. Славейков. Двамата творци носят самочувствието, че могат да поставят началото на нови литературни търсения, които да изведат родната литература от тесните рамки на национално ограниченото до висините на световно значимото. В това отношение те приемат своята дейност като месианство. Новото начало, което ще постави личността с нейните екзистенциални проблеми в центъра на изображението, е формулирано като „събуждане на човека в българина”. Това е повратната точка в литературната ни история, защото означава освобождаване на литературата от обществените й функции и превръщането й в чисто духовна дейност.
 
Кръгът „Мисъл” прави първия опит да очертае границите на понятието художествена литература. Тя трябва да се възприема като самостоятелна и особено ценна човешка дейност, която е плод на инди¬видуалната същност на твореца. Литературата не трябва да има диалектическа или обществено-патриотична насока, а главно - естетическа; писателят е художник мислител, който съзнателно въздейства върху читателската публика и я приобщава към класиката и съвременната западноевропейска литература. В същото време литературата трябва да съхранява своята самобитност, а не да копира западноевропейските образци. Основен път за това е популяризирането на фолклора и превръщането му в извор на вдъхновение. От фолклора могат да се заемат сюжетни модели, образи, изразни средства, защото той носи мъдростта и творческия заряд на народа през вековете. Едновременно с това, фолклорът трябва да бъде преосмислен и представен на читателите в нов, модерен вид. Ето защо писателите от кръга „Мисъл” съзнателно стилизират и обработват фолклорни образци. Най-високи достижения в тази насока има П. П. Славейков. За него народното творчество е висша школа за всички български поети. В статията си „Език и култура” творецът пише: „Нещо ново и ценно 8 областта на поезията може да се създаде само тогава, когато творческият поглед се взре 8 проблемите на общия културен дух през призмата на националното схващане. „И той, и другите от кръга „Мисъл” са твърдо убедени, че националното и общочовешкото начало в литературата трябва да вървят заедно и само тогава тя ще е постигнала своите цели. Една литература на малък народ, каквато е българската, трябва да държи сметка за общия литературен процес и в същото време - да пази своите корени и своята самобитност.