Йордан Касабов: Разлика между версии

ЦИЕ бива преименуван на Институт по микроелектроника (ИМЕ), получава собствена сграда с пристройки и продължава бързо да се разраства. Закупуват се скъпи компютри, технологични машини и тестери. Значителна част от необходимото специфично оборудване се разработва и произвежда в единични бройки в самия институт. Защитени са многобройни авторски свидетелства (патенти). ДейноститеОсновните дейности в ИМЕ обхващат проектиране на интегралните схеми, собствена [[фотолитография]], производство нав основатауслуга на разработенинаучните в института технологични процесиексперименти, паралелен физичен контрол, изготвяне на компютърни модели на прибори и процеси, разработка на [[тестове]], тестване на произведените [[чипове]], [[корпусиране]], окончателно тестване на интегралните схеми, т.е. организиран е пълен и завършен цикъл от идеята и проектирането до предаването на готовата продукция. Налице са собствена технологичнатехнологическа линия, както и завод за интегрални схеми (т.е. линия с голям производствен капацитет) в Ботевград. И двете линии са настроени според разработените в ИМЕ технологически процеси. Появяват се много нови клиенти.

Влезнал в професионален спор с Ботевградското ръководство на микроелектрониката, Йордан Касабов в края на краищата е уволнен (декeмври 1978 г.) от създадения от него Институт и продължава кариерата си в ИФТТ към БАН, където неговите постижения са оценени по достойнство и израстването му придобива други измерения. Той е назначен за заместник директор на единнияЕдинния център по физика. Избран е и за член-кореспондент на [[Българската академия на науките]]. Огорчението от отстраняването му от ИМЕ обаче взема своето, здравето му се влошава и той умира ненавършил 64 години.

Нито един от последвалите няколко директора на ИМЕ, отличаващи се главнопреди всичко с преданост към партията и правителството, не притежава обаянието и капацитета на проф. Йордан Касабов, както и неговите международни научни контакти. Добрата инерция, придобита през първите години, след един апогей до 1986-87 г. започва неумолимо да спада. Освен това самата микроелектроника става много сложна и непосилна без значителни инвестиции и единственият изход е да се извърши умело преструктуриране, да се намерят подходящи ниши, да се използват инфраструктурата и програмите на Европейския съюз и да се привлекат големите микроелектронни компании, така както след политическите промени съумяват да направят в [[Чехия]], [[Словакия]], [[Полша]], даже в [[Румъния]] ([[Русия]] и бившата [[ГДР]] са по-специални случаи и не може да става сравнение с тях). От софийския Институт по микроелектроника - рожбата на чл.кор. проф. Йордан Касабов - още през 90-те години нищо не остава, само някои от специалистите все още проектират тук-таме за чужди фирми.