Томас Уайът: Разлика между версии

Томас Уайът вижда [[Ан Болейн]] при завръщането ѝ от Франция през 1522 г. и силно се влюбва в нея. Той ѝ пише няколко любовни стихотворения и става един от многобройните ѝ ухажори. Според клюките двамата стават любовници. Възможно е една от петрарковите му сонети, ''Whoso list to hunt'', косвено да намеква за това. Поетът говори за сърна, която не може повече да гони, защото около врата ѝ е написано с диамантени букви ''Noli me tangere for Ceasar's I am'' (''Не ме докосвай, защото аз принадлежа на Цезар'' [Хенри VIII]). Уайът обаче е пощаден по време на обвиненията в и процесите за прелюбодеяния през 1536 г. Ан Болейн привлича вниманието на Хенри VIII през 1524 г. и Уайът е последният ѝ ухажор, който Хенри отстранява от пътя си като го изпраща на дипломатическа мисия в Италия. Той придружава сър Джон Ръсел до [[Рим]], където подават молба пред папа [[Климент VII]] да даде развод на Хенри от испанската му съпруга [[Катерина Арагонска]]. Уайът е пленен от армиите на император [[Карл V]] при завладяването му на [[Рим]] през 1527 г., но успява да избяга и да се върне в Англия.

 

 

През 1530-те години пише стихотворение в Девънширския ръкопис, като първите букви на всяка строфа са SHELTUN. Под него е написан отговор, подписан от Мери Шелтън, с който тя го отхвърля. Мери, първа братовчедка на Ан Болейн, е любовница на Хенри VIII от февруари до август 1535 г.