Каган: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 1:
'''Каган''' или '''хаган''', хакан, кехан (QaγanQaɣan, haγanxaɣan, haqan, ke-han) е върховен титул на владетелите от Pax Nomadica, засвидетелстван първо при древните [[сянбийци]] и жужани ([[руран]]), а впоследствие и при [[тюрки]], [[монголи]], [[хазари]], [[авари]], [[тюргеши]] и дори [[руси]]. ПриВ [[МахмудСредновековна отБългария Кашгар]]се (XIспоменава в.),по неговото значение е предадено като ,,ханотношение на хановете”,[[Борис т.е.I]] е съответствало на ,,император”. Подобно значение му придава и ал-Хваризми (кр. VIII-ср. IXединствено в.) -апокрифната ,,вожд на вождовете”литература (ра’ис арТъпкова-руаса)Заимова като и едновременно с това превежда ,,хакан” като ,,велик цар на тюрките” (малик турк ал-азам1996). АналогичниТитлата сабива титулитевъзприета наот иранскиямонголите ,,шахиншах”под (šahin-šah) -формата qan,,цар наоткъдето царете”, на етиопския монарх - ,,негус” (negus) - ,,цар на царете” и ,,раджати раджаджа” (rajati rajaja) - ,,цар насе царете”употребява в индийскатасъвременната титулатураисториография навъв кушанскитевида владетели„[[хан]]“.
 
== Произход на титлата ==
== Литература ==
 
Титлата има вероятно китайски произход (кит. ke-han „велик владетел“). При [[Махмуд от Кашгар]] (XI в.), значението на титлата е предадено като „хан на хановете“, т.е. е съответствало на „император“. Подобно значение му придава и ал-Хваризми (кр. VIII-ср. IX в.) - „вожд на вождовете“ (ра’ис ар-руаса) като и едновременно с това превежда „хакан“ като „велик цар на тюрките“ (малик турк ал-азам). Аналогични са титулите на персийския šahin-šah „шахиншах, цар на царете”, на етиопския монарх negus „цар на царете“ и rajati rajaja „цар на царете“ в индийската титулатура на кушанските владетели.
== Литература ==
*Тъпкова-Заимова, B. и А. Милтенова, Историко-апокалиптичната книжнина във Византия и в средновековна България. София 1996.
* Шервашидзе, И., Фрагмент древнетюркской лексики. Титулатура. – Вопросы языкознания, 1990, 3, с. 83-84.