Едуард Тотлебен: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Bulldog4eto (беседа | приноси) |
Bulldog4eto (беседа | приноси) |
||
Ред 17:
===Участие в Руско-турската война (1877-1878)===
Отличава се по време на войната. Командирован е в Дунавската руска армия по причина - неуспешните атаки на [[Плевен]]. Изработва план, който става ръководство за провеждането на пълна блокада на армията на [[Осман паша]] в Плевен и противодействие на системата от [[редут|редути]]. През нощта на [[28 ноември]] [[1877]] г. турците се опитват да разбият обръча, но оставят на бойното поле 6 хил. убити. Отстъпват и скоро капитулират. Тотлебен скромно забелязва: «Не аз победих Османа, а гладът». След пленяването на Плевнския турски гарнизан е началник на Източния отряд. Главнокомандващ на Действащата руска армия от м. [[април]] [[1878]]г. до м. [[януари]] [[1879]] г. Осъществява мерки за организиране самотбраната на българския народ.
===След войната===
Награждаван е с високи руски ордени : „Св. Георгий“ II ст. и „Св. Андрей Первозваний“. През [[1879]] г. по случай 25 г. от бомбардировката на [[Севастопол]] получава титлата [[граф]] и става член на Държавния съвет. Временен [[генерал-губернатор]] на [[Одеса]] и командващ войските на Одески военния окръг / [[1879]] /. През [[1880]] г. Тотлебен е генерал-губернатор на [[Вилно]]и командващ войските на Вилненския военен окръг. През [[1882]] г. заминава на лечение в [[Германия]], където умира. Останките му са погребани в Братското гробище на [[Севастопол]], при падналите защитници на града.
| |||