Отваря главното меню

Промени

и
}}
 
'''Христо Минчев Белчев''' е [[България|български]] [[политик]] от [[Народнолиберална партия|Народнолибералната партия]]. Като поет използва псевдонима '''Чебел'''. Христо Белчев е женен за поетесата [[Мара Белчева]].
 
Христо Белчев е роден през 1857 година в [[Търново]]. Завършва търновското класно училище (1869) и гимназия в [[Загреб]] (1872-1876), където публикува стихове на [[хърватски език]]. Учи около година в [[Загребски университет|Загребския университет]], но прекъсва следването си и работи като чиновник в [[Севлиево]], Търново и [[София]] (1878-1881), след което завършва икономика в [[Париж]] (1881-1884), като стипендиант на българското правителство. От 1885 до 1890 година е чиновник в Министерството на финансите, като заема длъжностите главен ревизор и главен секретар. През 1890 година става [[министър на финансите]] в [[Правителство на България (15)|правителството]] на [[Стефан Стамболов]].
 
През 1891 година е убит в центъра на София при покушение срещу министър-председателя.<ref>{{ташев}}</ref> На последвалия процес на 11 юли са издадени 4 смъртни присъди. Като подбудител е осъден невинният [[Петко Каравелов]], който е затворен в Черната джамия. Друг осъден на процеса е [[Трайко Китанчев]]<ref>Иван Богаднов: ''Критика и антикритика: литературни въпроси'', Народна просвета, 1967 стр. 221</ref>.
 
През 1905 Пенчо Славейков публикува част от творчеството на Христо Белчев под „Избрани Съочинения“ с обширен предговор (препечатан и в “Мисъл”).<ref>БОРИС АНГЕЛОВ [http://www.litclub.com/library/kritika/borgis/debat/zakl.htm ДЕБАТЪТ СЛАВЕЙКОВ - ВАЗОВ ИЛИ ИДЕОЛОГЪТ НА "МИСЪЛ" СРЕЩУ ИДЕОЛОГЪТ НА НАЦИЯТА]</ref>
 
== Литература ==