Крайовска спогодба (1940): Разлика между версии

[[Картинка:Dobrudja_Borders_BG.png|right|thumb|250px|Граници в Добруджа]]

'''Крайовската спогодба''' е договор подписан в гр. [[Крайова]], на [[7 септември]] [[1940]] година, между [[България]] и [[Румъния]], като е наложен от [[Нацистка Германия]], макар за осъществяването му да са съдействали всички велики сили участващи във [[Втората световна война]], с цел привличане на България в техните редици. Условията на спогодбата налагат Румъния да върне на България [[Южна Добруджа]] (“Cadrilater” на [[румънски език|румънски]]), както и да се осъществи обмен на населението от [[Северна Добруджа|Северна]] и Южна [[Добруджа]]. На [[19 август]] [[1940]] г. протичат мъчителни и трудни преговори между двете държави. Румънската страна се стреми да направи възможно най-малки отстъпки, но в крайна сметка на нея ѝ се налага да върне южната част на Добруджа на [[Царство България]]. Така 88 000 [[румънци]], заселени от румънските власти след края на [[Междусъюзническа война|Втората Балканска война]] през [[1913]] г. (виж [[Букурещки договор]]), когато територията на Добруджа е окупирана от Румъния, са принудени да напуснат и да се преместят на север, докато 65 000 [[българи]] от северната част емигрират в родината. Те идват само с това, което са можели да носят, и със своите стада, като са оземлени със земята, отнета от румънските власти в първото десетилетие на окупацията от другите българи в полза на румънските заселници - системата "triime" (действителните имоти на българите от Северна Добруджа остават като "компенсация" на румънските поземлени имоти, създадени в [[Южна Добруджа]]).

 

 

 

[[Категория:Договори]]