Разлика между версии на „Шумата“

== История ==Следи от разумен човешки живот в землището на днешното село са открити още от неолита (новокаменната епоха), т. е. преди 5-6 хиляди години. Тракийски надгробни могили има на няколко места: в местностите “Могили” и “Аговото” (вече унищожена) и в двора на Генко Атанасов Десев. От епохата на римското владичество са възникнали в близост две късноантични крепости: на местността “Имането” - над днешната махала Енев рът и на местността “Града” над с. Батошево. Животът в тези крепости продължил и през българското Средновековие, като тази при село Батошево е била седалище на феодал, а след 1250 г. станала владение на Батошевския ставропигиален манастир “Св. Богородица. В периода на робството в днешните шумненски земи турските спахии поддържали много даями със свои пастири, част от които били българи - аргати и ратаи, слезли от балканските селища. През чудесното шумненско землище е минавал и пътят от казалийския център Селви (Севлиево) за Батошево и оттам през Марагидишкия проход за Южна България. Българите балканджии били привлечени от плодородната земя, хубавите извори и в началото на 80-те години на ХVІІІ в. започнали поединично да се заселват из просторното землище - от местността “Шумака” до “Илощица”. Според записани спомени един от първите заселили се към 1782 г. бил Колю Попилев, син на поп Илю от Батошево. Той купил 200 дюлюма земя от един богат душевски турчин, като платил в натура: черна кобила с бяло конче. Този български имот е на покойния Димитър Костадинов, който фактически се явява наследник на стария батошевски род “Попските”. Колю Попилев заварил други четирима заселници, дошли много малко преди него: първият бил дядото на Вълко Недюйчин и се числял към махала Енев рът, която възникнала преди Шумата. Вторият му съсед бил Печо Гергев - заселил се в 1781 г. Другите двама заселници се били установили около “Калаенския дол”. Тези петима заселници положили началото на нова българска махала към Батошевската община.