102 784
редакции
{{обработка|форматиране}}
'''Шумата''' е [[село]] в [[Северна България]].
То се намира в [[община Севлиево]], [[Област Габрово]].
== География ==
== История ==
Потокът на заселници се увеличил в началото на ХІХ в., когато Османската империя преодоляла вътрешните си размирици - кърджалийските набези. В централната част на днешното село първи заселник между 1815-1820 г. бил Тотю Илиев Тотев (ок. 1790 - ок. 1875), който слязъл от махала Пульовци, Стокенско. Той станал родоначалник на големия род Темели (от гр. темелиос в тур. темел - основа), т. е. положил темелите (основите) на същинското селище. В съседство с Тотю Илиев Темел се заселили братята Колю и Стоян Кацарски. Идващите нови заселници сложили началото на родовете Ратковци, Друмеци, Мачковци, Момеци, Кабакчии, Котови и т. н.
Тези заселници сечели вековната гора и оформяли дворовете си, нивите си. От гората, от шумата на дърветата, произлязло името на новото селище - “онези там в шумата”, “живущите в шумата” (т. е. из гората) - и оттам махала Шума или Шумата. За пръв път това име документирано се среща в Парусията (или Кондиката) на възобновения през 1836 г. Батошевски мъжки манастир “Успение Богородично”. През 1857 г. от “махала Шумата” на поклонение в светата обител отишли две семейства: на Тотю и Пена и на Илия и Кера. Това са фактически семействата на Тотю Илиев Тотев - Темел и на малкия му син Илия Тотев (1826 - 1899). За пръв махлебашия (кмет на махалата) бил избран Лазар Братованов.
До 1923 г. в Шумата имаше три влашки семейства, които живееха на местността “Митьови гръсти”, на общинската мера. През 1923 г. те бяха заселени до селото в местността “Минчево”. До 1944 г. те живееха от просия, в крайна мизерия: в коптори, полувкопани в земята, нямаха нито имоти, нито домашни животни. В годините на социализма, когато започна да се изгражда пътната мрежа в България, власите започнаха кампанийно да чукат камъни и да изкарват прехраната си. И понеже са работливи, дружни и сговорни, напечелиха пари и си накупиха къщи, парцели и днес са доминираща част от населението на селото. След като кампанийните чукания на камъни по пътищата свършиха - те заработиха в новия цех, в ДИП “Митко Палаузов”, в ТКЗС-то, в Габрово, Дряново и в други промишлени центрове. Измени се коренно и техният бит. Сега близо 80 процента от влашкото население работи в чужбина, предимно съседна Гърция.
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година един човек от Шумата е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 889.</ref>
<!-- == Религии == -->
<!-- === Кухня === -->
==Бележки==
<references/>
|