Физическо лице: Разлика между версии

'''Физическо лице''' (юр.) е вид [[субект на правото]], чрез който правният редпризнава на всяка човешка [[личност]] правото за участие в правния живот и защитава характерните за нея имуществени права.

 

[[Субект на правото]] е отделна човешка [[личност]] или друго емпирично единство (от хора, дейност или [[имущество]]), на които правния ред признава правото да участват в правния живот. Понятието "субект на правото" изразява отношението на трайно единство, установено от правния ред между определена емпирична даденост (отделен човек, група от хора, дейност, имущество) и субективни права и задължения. [[Правна норма|Правните норми]] посочват, че субекта на правото ще бъде смятан за обединителен център на субективни права и задължения (ще бъде техен носител).

 

Деликтоспособността е способността един правен субект да носи юридическа отговорност за свой неправомерни действия.

 

Правоспособността е една от основните категории в правото и съдържанието и е определено от закона. Чл. 1 от ЗЛС гласи: “Всяко лице от момента на раждането си придобива способността да бъде носител на права и задължения”. Под “всяко лице” се разбира всяко живо човешко същество, независимо от това дали е пълноценно физически и умствено и дали има недостатъци. Началото на правоспособността е определено “от момента на раждането”, без значение колко трае живота на новороденото.

 

Края на правоспособността настъпва със [[смърт]]та на физическото лице. Това не е изрично уредено в закона, но се подразбира, тъй като починалия няма смисъл да бъде носител на права и задължения. Ако функционирането на важни органи бъде временно прекъснато, правоспособността не се счита за временно спряна.

 

Дееспособността е годността на едно лице да извършва правни действия, чрез които да се пораждат, съхраняват, изменят, погасяват или прекратяват. Дееспособността е в определено взаимоотношение с правоспособността, но двете понятия не се припокриват. Дееспособността може да възникне само за правоспособни лица и се упражнява само в границите на правоспособността. След като възникне дееспособността може да бъде напълно отнета при определени условия и тогава правоспособността се упражнява чрез действията на други физически лица.

 

 

Според чл. 3, ал. 1 от ЗЛС, лицата, които не са навършили 14-годишна възраст са малолетни. Те са напълно недееспособни, тъй като законодателя е решил, че те не са достатъчно зрели, за да извършват каквито и да е правни действия. Вместо тях и от тяхно име такива се извършват от техните законни [[представител]]и. Всеки от [[родител]]ите е законен представител на малолетните си деца. На лицата, които нямат родители или родителите им са лишени от родителски права се назначават [[настойник|настойници]], които действат като техни представители. Родителите и настойниците са длъжни да се грижат за личността и имуществото на малолетните. Те сами извършват действия на управление, а действия на разпореждане извършват само при условията поставени в чл. 73, ал. 2 Семейния Кодекс.

 

Режимът на дееспособността на непълнолетните се съдържа главно в чл. 4 от ЗСЛ и чл. 73, ал. 1 и 2 от СК. Той обхваща три групи [[сделка|сделки]], които непълнолетните могат да извършват при определени условия.

 

От този режим има изключения (напр. сключване на [[брак]], [[осиновяване]], членство в [[кооперация]], трудова дееспособност и др.).

 

С настъпването на 18-годишна възраст настъпва гражданското пълнолетие и физическото лице е способно да извършва всякакви правомерни правни действия, които пораждат правни последици самостоятелно. Това се отнася и за такива лица, които не разбират значението на постъпките си или не могат да ги ръководят поради болест, но не са [[поставяне под запрещение|поставени под запрещение]].

 

Дееспособността се прекратява със смъртта или с поставянето под пълно запрещение на лицето.

 

Деликтоспособността е годността на фзическото лице да носи отговорност за правните си действия. По своята правна природа деликтоспособността е трайно, непрекъснато субективно право. Тя бива четири вида: наказателна, административна, гражданска и дисциплинарна.

 

Тъй като е свързана с отговорност за лични действия, деликтоспособността предполага наличието на определена степен на физическа и психическа зрялост, аналогични с тези, изисквани при дееспособността. Поради това съществуват степени на наказателната и административната деликтоспособност. Освен това във всеки конкретен случай се извършва индивидуална преценка за способността за носене на отговорността от нарушителя.

 

Всяко човешко същество притежава редица индивидуализиращи белези. Тези белези са или биологични ([[раса]], [[пол]]), или социални ([[народност]], [[религия]]), или резултат от индивидуално водения начин на живот ([[местоживеене]], [[семейно положение]]). Чрез тези белези човешката личност бива индивидуализирана в обществото. Една част от индивидуализиращите белези се използват от правото за индивидуализиране на физическите лица. Основните индивидуализиращи белези за тях са: име, пол, произход и родство, семейно положение, гражданство, възраст, двата вида адрес, здравословно състояние и грамотност.

 

 

Името е най-важния индивидуализиращ белег за всяко физическо лице. Понастоящем правния режим на името се съдържа в Закона за Гражданската Регистрация. Името е словесно название, което всяко физическо лице е административно задължено да има и което се образува по начин, уреден в ЗГР. То се състои от три части: собствено, бащино и фамилно.

Трите части на името се вписват в акта за раждане и от този момент за физическото лице възниква правото на име. Това име може да се променя само в случаите изрично уредени в закона.

 

''[[Адрес|Основна статия]]''

 

Настоящия адрес е този на който лицето пребивава и всяко лице може да има само един такъв адрес.

 

Всяко физическо лице принадлежи към един от двата пола – мъжки или женски. С Наредба-закон от 17 октомври [[1944]]г. са изравнени по правоспособност и дееспособност лицата от двата пола. Според чл. 6 от Конституцията не се допускат никакви привилегии или ограничения, основани на пола. Обществените интереси и справедливостта налагат жената майка да се ползва от особена закрила на държавата чрез безплатна медицинска помощ, отпуски и социални помощи.

 

''[[Произход|Основна статия]]''

 

Произходът е признак, който посочва от кои родители произлиза физическото лице. Той е биологичната връзка между родители и деца. Произходът от майката се определя от раждането и тогава, когато детето е заченато с генетичен материал от друга жена. За баща на детето се счита съпругът на майката, когато то е родено по време на брака или преди изтичане на 300 дни от неговото прекратяване.

 

Семейното положение на физическото лице се определя от това дали в момента се намира в брачна връзка и дали е имало брак и на какво основание е бил прекратен той. Видовете семейно положение са неженен, женен, неомъжена, омъжена, разведен, разведена, вдовец и вдовица. Семейното положение има правно значение за личните и имуществените отношения между съпрузи, при извършването на правни действия на разпореждане от съпрузи с имуществени права, които се включват в съпружеската имуществена общност, при наследяване и др.

 

Възрастта е признак, който определя на колко години е лицето. Той има значение за определяне на неговата дееспособност.

 

''[[Гражданство|Основна статия]]''

 

Гражданството е признак, който определя публичноправната връзка на едно физическо лице с определена държава.

 

Здравословното състояние на физическото лице е от значение при ограничаване на дееспособността чрез поставяне под запрещение. Такива страдания, както и [[болест]]и, представляващи сериозна опасност за здравето на поколението, са пречки за сключване на брак. Физическите недъзи имат значение за начина на оформяне на писмени документи - ако са пречка да се постави [[подпис]], документа се оформя чрез поставяне на отпечатък от десния [[палец]] или при невъзможност от друг пръст и документът се подписва от двама [[свидетел]]и.

 

Грамотността има значение при оформяне на документи. Неграмотните не могат да поставят подпис, поради което той се замества с отпечатък от палеца на дясната ръка, приподписва се от двама свидетели.

 

''[[Актове за гражданско състояние|Основна статия]]''

 

Основните събития за един човек са неговото раждане, сключване на брак, смърт. При тях възникват или се променят основните индивидуализиращи белези на физическото лице.

 

Акта за раждането съдържа името на новороденото, пол и гражданство, година, месец и ден на раждането, населено място и адрес, където детето се е родило, имената на родителите, възрастта им, техните местожителства и гражданство, единен граждански номер на детето и на родителите му и други данни.

 

Актът за граждански брак се съставя след като длъжностното лице провери самоличността и възрастта на страните, увери се, че няма пречки за встъпването в брак и след като те заявят, че са съгласни да встъпят в брак в присъствието на двама свидетели. Актът се подписва от сключващите брак лица, свидетелите и длъжностното лице. Бракът се счита за сключен с подписването на акта.

 

Актът за граждански брак трябва да съдържа: имената на встъпващите в брак, на длъжностното лице и на свидетелите, годината, месецът, деня и мястото на сключване на брака, възрастта, месторождението, местожителството, гражданството, семейното положение и единните граждански номера на встъпващите в брак; изявление на всеки от бъдещите съпрузи запазва ли името си или приема фамилното има на другия, опис на представените книжа и документи (лични паспорти, медицински свидетелства, писмени декларации, разрешения и др.) и други данни.

 

Актът за смърт се съставя не по-късно от 48 часа от настъпването на смъртта, освен когато се наложи съдебномедицинско освидетелстване на трупа или други причини забавят издаването на медицинско удостоверение. Актът се съставя въз основа на съобщение за смъртта и медицинско свидетелство, издадено от орган на здравно заведение. Лицето, което подписва медицинското свидетелство, подписва акта като обявител.

 

Специален акт се съставя за мъртвородено дете, който има белезите и на акт за раждане и на акт за смърт.

 

* [[Обявяване на отсъствие и смърт]]

* [[Поставяне под запрещение]]

* [[Юридически лица]]

 

* Ташев,Р. Обща теория на правото. Основни правни понятия, София 2005г.

* Павлова,М. Гражданско право. Обща част, София 2002г.

* Ганев, В. Учебник по обща теория на правото, том 2, София 1945г.

* Василев. Л. Гражданско право

* Рачев. Ф. Гражданско право

[[cs:Fyzická osoba]]

[[de:Natürliche Person]]

[[el:Φυσικό πρόσωπο]]

[[es:Persona física]]

[[gl:Persoa física]]

[[hr:Fizička osoba]]

[[it:Persona fisica]]

[[lt:Fizinis asmuo]]

[[nl:Natuurlijk persoon]]

[[nn:Fysisk person]]

[[pl:Osoba fizyczna]]

[[ru:Физическое лицо]]