|
През [[1977]] „Пинк Флойд“ рекламирали албума си [[Animals]] с турнето си [[In The Flesh]]. Турнето било изтощително и отчайвало членовете на групата. Природата на концертите карала [[Роджър Уотърс|Уотърс]] да се откъсва от публиката и да се вижда като по-висша фигура. Последната нощ на турнето, в [[Монреал]], [[Канада]], [[Роджър Уотърс|Уотърс]] тъкмо започвал да пее [["Pigs on the Wing (Part 1)"]],а човек от публиката запалил фишек близо до сцената. Той спрял да пее и изкрещял „Oh, for fuck's sake. Stop letting off fireworks and shouting and screaming! I'm trying to sing a song.“ („О, по дяволите. Престанете да изстрелвате фойерверки, да викате и да пищите! Опитвам се да пея песен.“) Тогава продължил с песента, но нещата се влошили и по време на [["Pigs (Three Different Ones)"]], [[Роджър Уотърс|Уотърс]] не можел да повярва на очите си, когато един фен се покатерил по мрежите, които разделяли публиката от групата, и с погнуса [[Роджър Уотърс|Уотърс]] се изплюл в лицето на почитателя си. По-късно, [[Роджър Уотърс|Уотърс]] съжалявал за постъпката си и оплаквал разделението между публиката и групата. Именно това подтикнало [[Роджър Уотърс|Уотърс]] да измисли идеята за „Стената“.
Записването на албума било сложно, защото бил записван в четири студия за осем месеца. [[Роджър Уотърс]] споменава в радио-шоуто ''In the Studio with Redbeard'', че всички проблеми били в резултатпроизтичали от английските данъчни закони, сналагащи финансови разглеждания, диктуващи как да бъде направен албумътограничения. Според [[Роджър Уотърс|Уотърс]] „''щяхме да го запишем в [[Лондон]], после преживяхме изключителен неуспех, бяхме вложили много пари в една компания (Norton Warburg) в [[Лондон]], която трябваше да ги инвестира и така нататък, но за съжаление, вместо това ги откраднаха. Откраднаха ги по такъв начин, че всевъпреки ощетова трябваше да плащамеплатим данъци за тях. Таке че пет години след Dark Side of the Moon, бяхме съвършено оскубани. Тъй като разполагахме с тази основа за албум, която изглеждаше, че може и да е добра, неохотно решихме да заминем да осъществим записа във Южна [[Франция]]. Признах, че причината да запишем албума във [[Франция]] беше чисто и просто заради страха ни да бъдемостанем без пукната пара“.''
По време на записите, [[Роджър Уотърс|Уотърс]] чувства, че приносът на [[Ричард Райт]] за групата е малък, и разпорежда той да напусне след като ''The Wall'' е завършен. По това време [[Ричард Райт|Райт]] е пристрастен към кокаина, което може и да е играло роля за уволнението му. [[Роджър Уотърс|Уотърс]] твърди, че [[Дейвид ГилмърГилмор]] и [[Ник Мейсън]] са подкрапялиподкрепяли решението му да уволни [[Ричард Райт|Райт]], но през [[2000]] година [[Дейвид ГилмърГилмор|ГилмърГилмор]] обявява, че той и [[Ник Мейсън|Мейсън]] са били против това. [[Ричард Райт|Райт]] е уволнен от групата, но остава да довърши албума и да участва в концертите като платен музикант. ПоИронията ирония се оказвае, че вследствие на огромните разходи за турнето, събранинатрупани споради отказа на [[Роджър Уотърс|Уотърс]] да свирят пред голяма публика, [[Ричард Райт|Райт]] е бил единственият член на групата, който е спечелил нещо от турнето.
За „Another Brick in the Wall“ (Part II), [[Pink Floyd]] имат нужда от училищен хор и се обръщат към учителя по музика Алън Реншоу от зеленото училище в Ислингтън, близо до студиото им „Britannia Row Studios“, по средата на учебно занятие. На хорътхора не е разрешено да чуе останалата част от песента и, след като изпяват припева, децата са разочаровани, защото искали да чуят солото на [[Дейвид ГилмърГилмор|ГилмърГилмор]]. Припевът е презаписван 12 пъти, за да се създаде впечатлението, че хорът е от повече деца. Въпреки че училището получава сумата от £1000, няма договорно споразумение за хонорари. Според закона на [[Великобритания]] за авторското право от [[1996]] тези хонорари ставатса задължителни и след като членовете на хора са открити от хонорарния агент Питър Роуън от ‘’RBL Music’’ чрез сайта ‘’Friends Reunited’’, те съдят групата. Професионалистите от музикалната индустрия оценяват, че всеки на ученик се дължат по £500.
‘’’The Wall’’’ е оригинално издаден от ‘’Columbia Records’’ в [[Съединени американски щати|Щатите]] и ‘’Harvest Records’’ във [[Великобритания]], а през [[1994]] е преиздадена дигитално подобрена версия във [[Великобритания]] от ‘’EMI’’. През [[1997]] ‘’Columbia Records’’ издават друг подобрен диск (който звучи по-добре от версията на ‘’EMI’’ от [[1994]]) в [[Съединени американски щати|САЩ]], [[Канада]], [[Австралия]], [[Южна Америка]] и [[Япония]]. ПослучайПо случай 20-тата годишнина на ‘’’The Wall’’' през април [[2000]], ‘’Capitol Records’’ в [[Съединени американски щати|САЩ]] и ‘’EMI’’ в [[Канада]], [[Австралия]], [[Южна Америка]] и [[Япония]] преиздават версията от [[1997]], комбинирана с художествените похвати, използвани при Европейската версия на ‘’EMI’’.
‘’The Wall’’ е първият албум на [[Pink Floyd]] от [[1967]], когато бил издаден [[The Piper at the Gates of Dawn]], насам, чиято обложка не е направена от Сторм Торджърсон и Хипнозис.
== „Стената“ в България ==
|
