Йордан Ковачев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Файлът „Yordan_Metodiev_Kovachev.jpg“ е изтрит от Общомедия от потребител Eusebius поради: No permission since 18 October 2009. |
Редакция без резюме |
||
Ред 15:
Йордан Ковачев е роден на [[18 октомври]] [[1895]] г. в гр. [[Пещера]], в семейство на македонски изселници. Баща му е от гр. [[Белица]], Разложко, преселил се рано в [[Пещера]], където създава семейство и работи като съдия. Йордан завършва основно образование в Пещера, гимназия в [[Пловдив]] през 1914 г. През 1919 г. завършва право в София, след което се установява да живее и работи в Пловдив.
===Политик и общественик===
От 1919 г. е член на БЗНС. Участва в ХV конгрес на БЗНС през 1919 г. Привлечен от идеите на Драгиев за кратко публикува статии във в-к Земеделска правда. Членува в [[БЗНС]] – Врабча, без да участва активно в земеделските разпри. Като кандидат за народен представител 1938 г. е интерниран в [[Несебър]] за да се усоети избирането му. Научил за интернирането му, за него се застъпва Дж. Лансбъри с писмо до цар [[Борис ІІІ|Борис Трети]] от 24 март 1938 г. На съюзната конференция – 14/15.10.1944 г. заедно с група гичевисти се приобщават към БЗНС – Ал. Стамболийски, а след една година е сключено и обединението с подписите на [[Димитър Гичев]] и [[Никола Петков]]. Избран е за депутат на Обединената Опозиция в [[6 Велико Народно събрание|VI Велико Народно събрание]] (1946-1949) като присъства в работата му до 26 август 1947 година (участва активно в изработването на проекта за Конституция на Обединената Опозиция). След разтурянето ѝ е затворен в лагера Куциян 01.11.1947-01.05.1948 г. Два пъти е затварян в лагера Белене: 29.04.1951 – 28.04.1952 г. и 11.07.1957-19.12.1958 г. На 25.10.1957 г. група културни дейци, между които акад. [[Людмил Стоянов]] и [[Христо Радевски]] – председател на СБП, правят неуспешна постъпка за освобождаването му от лагера. По искане на Интернационала на борците против войната членът на британския парламент Фенър Брокуей отправя писмо до Президиума на НС. Посланието, подписано от 15 британски парламентаристи гласи: „Ние смело заявяваме, че освобождаването на Ковачев ще издигне името на България в много страни, където делата му са известни...“ При всяко арестуване на Ковачев му конфискуват книги и ръкописи, а след всяко „освобождаване” е в неузнаваем вид и с разбито здраве.
Адвокат е от 1920 г. Защитава преследваните земеделци и комунисти от 1923 до 1944 г., както и българските толстоисти при отказа им от военна служба. Защитава и подсъдими по политическите процеси на нелегалната БКП (т.нар. есперантско и ученическо дело). Защитник е и на Трифон Кунев и [[Никола Петков|Никола Д. Петков]], но този път вече пред комунистическия съд, за което заплаща с трикратно въдворяване в концентрационните лагери Куциян и Персин. Изявява се като активен поборник за отмяна на смъртното наказание. В-к Стършел публикува редица пасквили, един от които пряко насочен срещу адвоката защитник Й. Ковачев във връзка с процеса на Н. Петков. Лишен е, както и сина му Методи, от правото на адвокатска практика през 1947 г.. Забранен и като писател и публицист, Ковачев се издържа от скромна пенсия и от преводи. Не му разрешават други публикации освен преводи от руски. Така през 1954 г. изд. Народна култура издава „Избрани стихотворения от М.Ю.Лермонтов”, където са поместени 3 стихотворения в негов превод. Здравето му е сериозно влошено, боледува от няколко тежки болести. Умира на 19 февруари 1966 г. На 29 март 1990 г. е реабилитиран с решение на [[9 Народно събрание]].
| |||