Разлика между версии на „Емануил Манолов“

снимки, фактологическа грешка и дребни поправки в текста
мNo edit summary
(снимки, фактологическа грешка и дребни поправки в текста)
{{Биография инфо|
име= Емануил Манолов
| портрет= dotEmanuil Manolov Monument.pngjpg
| описание= български композитор
| наставка=
| роден-място=[[Габрово]], [[България]]
| починал-дата=[[2 февруари]] [[1902]]
| починал-място=[[СофияКазанлък]], [[България]]
}}
 
'''Емануил Иванов Манолов''' е [[България|български]] [[композитор]]. Роден е в град [[Габрово]], а след това учи в [[Москва|Московската]] консерватория. Известно време работи като преподавател, а също и като военен капелмайстор в редица български градове. Емануил Манолов е един от първите български професионални музикални композитори. Той е автор на първата българска [[опера]] - „''[[Сиромахкиня]]''“ написана за нуждите на КазънлъжкияКазанлъжкия оперен театър. Други известни негови произведения са „''Работнически марш''“ и „''Учителски марш''“. Той е един от първите български композитори, които се занимават с писане на детски песни. Повечето негови произведения за деца за пръв път са издадени в сборника „''Славееви гори''.“ Емануил Манолов е основоположник на българското професионално композиторско творчество. Учил е две години пиано, флейта и хармония в Московската консерватория.
 
След [[Освобождението]] (1878) напуска родния си град, известно време остава в [[Свищов]], където пее в хора на Георги Байданов,. известноИзвестно време се спира в [[Букурещ]] и [[Одеса]] и се установява в Москва, където учи около 2 години пиано, флейта и хармония в Московската консерватория и прави първите си композиционни опити.След обявяването на [[Сръбско-българската война]] (1885) се завръща в България, свири в духовия оркестър на I Софийски полк. Преподава пеене в Педагогическото училище в Казанлък (1886-1888), по-късно пее в Катедралния хор на Г. Байданов в Пловдив. Капелмайстор на духовия оркестър на XXI пехотен полк в [[Асеновград]] (1890-1899), където записва народни песни, по-късно издадени в "Сборник за народни умотворения, наука и книжнина". От 1899 до края на живота си е капелмайстор на XIII Шипченски полк, диригент на любителския хор и оркестър на читалище "Искра" в Казанлък. Тук създава голяма част от своите произведения и развива активна музикално-обществена дейност. В Казанлък е премиерата на първите две действия от "Сиромахкиня" (1900).
 
[[Файл:Emanuil Manolov Grave.jpg|дясно|мини|250п|Гробът на Емануил Манолов в парк "Тюлбе" в Казанлък]]
Ем. Манолов е основоположник на българското професионално композиторско творчество.
 
Автор е на първата българска опера "Сиромахкиня" (недов.), изградена в интонациите на градския романс и италианската класическа опера. Произведенията му са написани за професионалните и любителски състави в страната. Любителският оркестър, с който разполага в Казанлък, е непълен, което определя и състава в неговите партитури за симфоничен оркестър. Основен жанр в творчеството му е хоровата песен. Голяма част от творбите му, отпечатани в музикалната библиотека "Славееви гори", са детски и училищни песни. Между хоровите много популярни са песента "Каква мома видях, мамо" и китките "Мама Иванчу думаше" и "Повей, повей, буйни ветре", публикувани в музикална библиотека "Звукове". Автор е на: китки за смесен а капелен хор; китки за смесен хор и пиано; литургични песнопения; маршове; детски и училищни песни, сред които класическият образец "Хубава си татковино". Пише китки и пиеси за духов оркестър, камерни пиеси; квартет; 5 солови песни, 3 дуета и др.
Ем.Емануил Манолов е основоположник на българското професионално композиторско творчество.
Автор е на първата българска опера "Сиромахкиня" (недов.недовършена), изградена в интонациите на градския романс и италианската класическа опера. Произведенията му са написани за професионалните и любителски състави в страната. Любителският оркестър, с който разполага в Казанлък, е непълен, което определя и състава в неговите партитури за симфоничен оркестър. Основен жанр в творчеството му е хоровата песен. Голяма част от творбите му, отпечатани в музикалната библиотека "Славееви гори", са детски и училищни песни. Между хоровите много популярни са песента "Каква мома видях, мамо" и китките "Мама Иванчу думаше" и "Повей, повей, буйни ветре", публикувани в музикална библиотека "Звукове". Автор е на: китки за смесен а капелен хор; китки за смесен хор и пиано; литургични песнопения; маршове; детски и училищни песни, сред които класическият образец "Хубава си татковино". Пише китки и пиеси за духов оркестър, камерни пиеси; квартет; 5 солови песни, 3 дуета и дрдруги.
 
Домът на културата в Габрово носи неговото име.
 
{{СОРТКАТ:Манолов, Емануил}}