Тенекиеният барабан: Разлика между версии

 

Като културен парадокс новият немски роман преживява разцвет във време, когато отвсякъде се чуват гласове, че литературата е мъртва, понеже е изчерпала възможностите си да обрисува социалния пейзаж и да изрази душевността на съвременния човек. Тези възгледи са възникнали в периода, когато [[Трети райх|нацисткият Райх]] вече е военно ликвидиран, но немският народ — политически и морално — се намира в най-окаяното си състояние може би в цялата своя история.

 

;''Изкуството на меча и ралото

 

;''Разправа с политическото минало

 

От значение за този процес е възникването на свободното литературно сдружение ''„[[Група 47]]“'', чийто ръководител става писателят [[Ханс Вернер Рихтер]]. Задълго ''„Група 47“'' е най-авторитетният литературен форум във Федералната република. Тя допринася за изграждането на едно ново морално самосъзнание, което определя облика на културния живот в страната до края на [[1960-те]], когато групата прекратява съществуването си. Освен Ханс Вернер Рихтер и [[Хайнрих Бьол]], в нея членуват най-важните представители от средното поколение писатели като [[Алфред Андерш]], [[Паул Целан]], [[Гюнтер Айх]], [[Волфганг Хилдесхаймер]], [[Валтер Колбенхоф]] и [[Волфганг Вайраух]].