Спасеният език: Разлика между версии

<ref>Канети, Елиас "Спасеният език". Превод от немски Елисавета Кузманова, изд. "Народна култура", София, 1981 г.</ref> Другите два тома са ''"Факел в ухото"'' (1980) и ''"Игра с очи"'' (1985).

 

Елиас Канети получава [[Нобелова награда за литература]] през [[1981]] година за книгата ''„Спасеният език“'', разказваща за неговото детство. Основната мисъл в тези ранни спомени е за превода от езика на детството на езика на настоящето, от езика на преживяванията и вълненията на езика на логоса и рационалното. Канети потвърждава тезата, че когато един човек твърде рано напусне родното си място, запомня повече елементи и събития, отколкото ако беше останал там още дълго време. Може би за самата еврейска душа характерно е търсенето и съхраняването на времето&nbsp;— [[Марсел Пруст]], [[Анри Бергсон]] са добри примери за това. От значение е и описанието, което той прави на родния си град [[Русе]] (наричан от него Русчук), както и на българите. Книгата се състои от пет части - ''Русе'' (1905-1911), ''[[Манчестър]]'' (1911-1913), ''[[Виена]]'' (1913-1916), ''[[Цюрих]]-Шойхцерщрасе'' (1916-1919), ''Цюрих-Тифенбрунен'' (1919-1921).