Отваря главното меню

Промени

редакция без резюме
==Цели==
 
Цел на колективизацията е формиране на управляеми от социалистическата държава производствени отношения в селското стопанство. Постига се чрез ликвидиране на частната собственост върху земята, продуктивните животни и средствата за производство до достигане на държавно управляемо производство на храни и налагане държавна ценова политика, различна от интересите на отделния производител или земеделски колектив от производители. Чрез колективизацията на селските стопани и национализацията на промишлените предприятия и банковия капитал се постига основната политическа задача на комунистическата идеология - пьлен контрол вьрху обществото и поставянето му в пьлна икономическа зависимост. Колективизацията на земята позволява извличане на стопански ресурс от селото за целите на индустриализацията, <ref>'''Знеполски''', Ивайло, Бьлгарският комунизьм. Социокултурни черти и властова траектория, стр. 201, Институт за изследване на близкото минало, Издателство Ciela, София, 2008 </ref>
за политическа дейност и сьздаване на мощна военна организация.
 
==Колективизацията в България==
 
В [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] колективизацията се въвежда от [[Сталин]] в края на 20-те години и се създават колективните ферми - [[колхоз]]и и държавни земеделски стопанства [[совхоз]]и. В България в годините след завземането на властта от Отечествения фронт през 1944 год. и особено след разбиването на коалицията с БЗНС (ръководена от Никола Петков), започва повсеместно и насилствено обединение на дребните земеделски собственици в [[ТКЗС]]-та. Колективизацията се налага със закони, принудителни административни мерки и репресии срещу селяните в някои села, целящи принуждаване на земеделския стопанин да предостави собствеността си в земеделска [[кооперация]] - [[ТКЗС]]. Впоследствие, след 1950 год., чрез уставите на кооперацията и други правителствени административни мерки се стига до пълно нарушаване на принципите на кооперирането за доброволното сдружаване и превръщането на земеделските кооперации със структура на държавни предприятия с назначаемо управление, контролирано, отговорно и практически подчинено на всички партийни структури на [[БКП]] по вертикалата на властта.
<ref>'''Фол''', А. и др., Кратка история на България, Издателство "Наука и изкуство", София, 1981</ref>
 
==Резултати==
Процесът на колективизация продължава 13 години. Проведени са няколко държавни акции за "масовизация", като след последната през 1956 год. се отчита, че през 1957 год. 92% от земята се обработва колективно, а броят на селяните кооператори е достигнал 1 500 000 души. Остатъкът от 8 % частни стопанства не може да влияе върху управлението и стопанската политика на БКП. България е втората държава в света след СССР със социалистическо селско стопансто. <ref>Фол, А. и др., Кратка история на България, Издателство "Наука и изкуство", София, 1981</ref>
== Вижте също ==