Йосип Щросмайер: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 10:
}}
 
'''Йосиф (Йосип) Юрай Щросмайер''' (''Josip Juraj Strossmayer'' или ''Štrosmajer'') [[http://sh.wikipedia.org/wiki/Josip_Juraj_%C5%A0trosmajer]] ([[Осиек]], [[Хърватия]], [[4 февруари]] [[1815]] - [[Джаково]], [[8 април]] [[1905]]) е хърватски католически [[епископ]] от немски [[произход]], [[теолог]] и [[меценат]], изтъкнат политически и обществен деятел. Хърватският [[народ]] го почита като „баща на отечеството“.
 
Става [[доктор]] на [[философия]]та (Семинарията в [[Дяково]], [[1838]]), следва [[теология]]та в Теологическия [[факултет]], [[Будапеща]] ([[доктор]] на [[теология]]та, [[Виена]], [[1842]]), преподава [[теология]] от [[1840]] г. в [[семинария]]та в [[Дяково]], от [[1847]] до [[1849]] е каплан при императорския [[двор]] и духовен директор (''Spiritualdirektor'') на Духовната [[академия]] Фринтанеум във [[Виена]]. Назначен е за [[Рашка|Рашки]] епископ в Дяково през 1849 г. – утвърден [[1850]] г. от [[папа]] [[Пий IX]], а през [[1851]] г. става апостолски (папски) администратор на католиците в [[Сърбия]]. През [[1859]] г. изпраща писмо до [[папа]] Пий IX]], в което настоява, богослужението във всички хърватски епархии да се извършва на славянски език и в духовните семинарии в Далмация да се въведе изучаването на старославянския език (глаголицата). Посвещава се на борбата за самостоятелност на Хърватия в рамките на Австро-унгарската империя. [[Епископ]] [[Йосиф] е основател на Югославянската [[академия]] на науките и изкуствата в [[Загреб]] ([[1867]]) и Хърватският университет в Загреб ([[1874]]). Известен е като голям благотворител - построяване на училища, издръжка на бедни студенти, издаване на книги. Подпомага издаванието на „''Monumenta Slavorum Meridionalium''“ на Августин Тайнер (''Augustin Theiner''). Построява със собствени средства [[катедрала]]та в [[Джаков]]]о ([[1866]]-[[1882]]). Спомагател със 70 000 тогавашни гроша на братя Миладинови за изданието на „[[Български народни песни (братя Миладинови)]]“ - сборникът е издаден в [[Загреб]] през [[1861]] и е посветен на [[Йосиф Щросмайер]]. [[Константин Миладинов]] му пише благодарствено писмо. През [[1860]] г. еп. [[Йосиф]] е утвърден за член на Държавния съвет на Австрия като един от тримата хърватски представители. Ратува за обединението на [[Православие|Православната]] и Католическата църква и подкрепя униатското движение в част от българскките земи през 1860-те г. Участва активно в [[Първи Ватикански църковен събор|Първия Ватикански църковен събор]] (държи реч на 2 юни 1870), проведен през 1869—1870 г. и като последен от австро-унгарските епископи[[епископ]]и приема едва през 1872 г. новата [[догма]] за непогрешимостта на папата[[папа]]та, в която вижда препятствие за разбирателството между [[католици]] и [[православни]]. [[Епископ]] [[Йосиф]] прави изложение до папския държавен секретар, в което одобрява [[Руско-турска война ([[1877]]-[[1878]])|Руско-турската освободителна война]] и по-късно се застъпва за [[Санстефански мирен договор|Санстефанска България]]. Подпомага лечението на ранени [[български]] войници по време на [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война]] ([[1885]]), като изпраща на [[Български червен кръст|Българския червен кръст]] (БЧК) чрез министър-председателя [[Петко Каравелов]] 200 флоринта. През [[1881]] г. по повод на [[енциклика|енцикликата]] »Grande munus« (30 септ. [[1880]]) в чест на св. св. [[Кирил и Методий]], отслужва тържествена литургия на славянски език в римската [[базилика]] „Сан Клементе" и държи проповед. На кардиналския му сан попречва ветото на Виенския двор. Негов приятел е руския религиозен философ [[Владимир Соловьов]] (+ 1900), чест гост в дома му. През [[1884]] г. е избран за почетен член на Българското книжовно дружество ([[БАН]]). През [[2005]] г. сдружение „[[Епископ]] [[Йосиф Щросмайер]]“ взима решение да бъде построен негов [[паметник]] в [[София]].
 
== Трудове ==