Свети Никола (Марица): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 22:
'''„[[Николай Мирликийски|Свети Никола]]“''' е [[Средновековие|късносредновековна]] [[Българска православна църква|българска]] [[Църква (сграда)|църква]] в село [[Марица (село)|Марица]], община [[Самоков]], [[Софийска област]].
== Местоположение, история, архитектурни и художествени особености ==
”Свети Никола” е бившата енорийска църква на село Марица. Намира се в югоизточната част на селото. Построена е през последните десетилетия на ХVІ век. Еднокорабна, едноапсидна сграда с външни размери 6,30 х 3,50 м.
На източната стена на църквата, отляво на апсидата, над допълнително издълбаната протезисна ниша е поместен паметен ктиторски надпис. Макар и частично повреден, може де са реконструира следния текст : ''" [Тази църква на Свети Никола по]строи се[ло Ма]хала мали и големи. Бог да прости .. Никола, Михо, Радивой, Вуково, Дража, Кагана, Секула, Лека, Петко, Ради, Стоян, Воен, Гуро, Радосав, Герман."
''
Към първоначалната църква през 1830 г. е изградена обширна пристройка, удължаваща наоса в западна посока, представляваща обширно засводено помещение от камъни, споени с хоросан, с правоъгълен план и два входа от запад и юг. Изграждането на новата част е документирано с релефен каменен надпис, издълбан под нишата на западния портал, който гласи :'' "Да се знае кугасе настави сограждение храмъ Святи Никола вовреме султань Махмудово турско царство 1830 сене."''
Стенописите от ХVІ век са изпълнени на два етапа. Стенописите от първия етап са изписани непосредствено след построяването на църквата върху глинена подложка. Към тях се отнасят няколко фрагмента от сцената "Страшният съд" на западната фасада, запазени след разрушаването на стената по време на разширяването на църквата през 1830 г., както и украсата на апсидната конха, състояща се от изображенията на "Богородица Ширшая небес" и композицията "Поклонение на жертвата". Останалата част от църквата е изписана няколко години по късно, върху варова мазилка.
Стенописите от ХVІ век се отличават със своя опростен и неподправен стил и се доближават до изящната прстота на раннохристиянското изкуство и на комниновата епоха.
Стенописите от ХІХ век в пристройката са изпълнени от зографи от град Самоков, като най-вероятно главен майстор е бил Иван Иконописец от Самоков (1795-1854). Върху зенита на свода са изобразени "Христос Ангел от Великия съвет" и "Йоан Предтеча". На северната стена са изобразени сцени от Житието на Свети Никола : "Ръкополагане за дякон", "Ръкополагане за епископ" "Св.Никола избавя ттрите девици от блудство" и "Св.Никола разрушава идолите" и медальонен фриз с изображенията на петимата пророци : Мойсей, Давид, Илия, Елисей и Исай.
На южната стена са изобразени сцени от Житието на Свети Никола : "Свети Никола спасява давещия се", "Св.Никола спасява кораб от потъване", "СвНикола се явява на цар Константин" и "Св.Никола избавя тримата невинни от смърт" и медальонен фриз с изображенията на петимата пророци : Захарий, Соломон, Йезекил, Даниил и Авакум.
Стенописите в църквата са художествен паметник на културата от национално значение (ДВ бр.100, 1969 г.).
| |||