Свети Никола (Марица): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 27:
Към първоначалната църква през 1830 г. е изградена обширна пристройка, удължаваща наоса в западна посока, представляваща обширно засводено помещение от камъни, споени с хоросан, с правоъгълен план и два входа от запад и юг. Изграждането на новата част е документирано с релефен каменен надпис, издълбан под нишата на западния портал, който гласи :'' "Да се знае кугасе настави сограждение храмъ Святи Никола вовреме султань Махмудово турско царство 1830 сене."''
През 1869 г. се извършва ново разширение на църквата, при което към западната и южната и страна се издигат малки паянтови постройки, изпълняващи функцията на нартекс. Тези пристройки са отстранени при реставрацията през 1961-1970 г. Последното преустройство е извършено от свещиника на църквата поп Стоян Стамов през 1880 г. Той изрязва дървените обтегачи на старата църква, което довежда до бързо разпукване на свода и издълбава голяма протезисна ниша в олтара, което украсява с наивно изображение на благославящия Христос Велик архиерей.
Стенописите от ХVІ век са изпълнени на два етапа. Стенописите от първия етап са изписани непосредствено след построяването на църквата върху глинена подложка. Към тях се отнасят няколко фрагмента от сцената "Страшният съд" на западната фасада, запазени след разрушаването на стената по време на разширяването на църквата през 1830 г., както и украсата на апсидната конха, състояща се от изображенията на "Богородица Ширшая небес" и композицията "Поклонение на жертвата". Останалата част от църквата е изписана няколко години по късно, върху варова мазилка.
Line 40 ⟶ 42:
В България денят на светеца -[[Никулден]], се празнува на [[6 декември]].
== Реставрация ==
Изставена и почти запустяла след изграждането на новата селска църква в началото на ХХ век, старата църква "Св.Никола" започва бързо да се руши. Пропукването на свода и честите наводнения, налагат провеждането на обширни укрепителни работи, с което се заема в края на 50-те години на миналия век новооснованият Национален институт за защита на паметниците на културата. След близо 10- годишна работа, творческият колектив на Института, ръководен от арх.Н.Мушанов, художник-реставратора Б.Илиева и инженер В.Венков завършва през 1970 г. консервацията и реставрацията на архитектурата и стенописите, като възвръща паметника на българския народ.
== Литература ==
* Захариев, В. Една забравена старина, в-к Мир, бр.7622, 19.ХІ.1925 г.;
| |||