Свети Никола (Марица): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 24:
”Свети Никола” е бившата енорийска църква на село Марица. Намира се в югоизточната част на селото. Построена е през последните десетилетия на ХVІ век. Еднокорабна, едноапсидна сграда с външни размери 6,30 х 3,50 м. и вътрешни размери : 5,4 м. дължина, 3,6 м. ширина и 3,2 м. височина. Дебелите до 1 м. стени са изградени от речни камъни, споени с хоросан.
 
На източната стена на църквата, отляво на апсидата[[апсида]]та, над допълнително издълбаната протезисна ниша е поместен паметен ктиторски[[ктитор]]ски надпис. Макар и частично повреден, може де са реконструира следния текст : ''" [ Тази църква на Свети Никола по ]строи се[ ло Ма ]хала мали и големи. Бог да прости .. Никола, Михо, Радивой, Вуково, Дража, Кагана, Секула, Лека, Петко, Ради, Стоян, Воен, Гуро, Радосав, Герман."''
 
Към първоначалната църква през 1830 г. е изградена обширна пристройка, удължаваща наоса[[наос]]а в западна посока, представляваща обширно засводено помещение от камъни, споени с хоросан, с правоъгълен план и два входа от запад и юг. Изграждането на новата част е документирано с релефен каменен надпис, издълбан под нишата на западния портал, който гласи :'' "Да се знае кугасе настави сограждение храмъ Святи Никола вовреме [[Махмуд II|султань Махмудово]] турско царство 1830 сене."''
 
През 1869 г. се извършва ново разширение на църквата, при което към западната и южната и страна се издигат малки паянтови постройки, изпълняващи функцията на [[нартекс]]. Тези пристройки са отстранени при реставрацията през 1961-1970 г. Последното преустройство е извършено от свещиника на църквата поп Стоян Стамов през 1880 г. Той изрязва дървените обтегачи на старата църква, което довежда до бързо разпукване на свода и издълбава голяма протезисна ниша в олтара, което украсява с наивно изображение на благославящия Христос Велик архиерей.
 
Стенописите от ХVІ век са изпълнени на два етапа.
Ред 37:
 
Долния регистър на наоса ( на височина до 2 м.) обхваща на източната стена ктиторския надпис, заедно с протезисната ниша под него на север и Свети Стефан - на юг. Като проодължение на "Поклонение на жертвата" в апсидната конха, на южната стена в олтарното пространство следват образите на светците Григорий Богослов, Вукол Смирненски и Иларион Мъгленски, а на северната стена е сцената "Видението на св.Петър Александрийски. На южната стена на наоса са светците Теодор Тирон и Теодор Стратилат, Свети Пантелеймон, Свети Козма и Свети Дамян. На северната стена на наоса са композицията "Моление" (Дейсис), включваща допоясните образи на Богородица и Христос и Свети Йоан Предтеча в цял ръст и паноамната сцена с конните фигури на Свети Георги и Свети Димитър.
 
Непосредствено над изображенията от долния регистър в олтарното пространство е изписан фриз с медальони на светци в правоъгълни рамки - на южната стена : Кирил Александрийски, Андрей Критски, Ипатий Гангърски, Епифаний Кипърски и Софроний Йерусалимски, и на северната : Игнатий Богослов, Герман патриарх Константинополски, Поликарп Смирненски, Григорий Декаполит и дионисий Ареопагит.
В наооса над изображенията от долния регистър също е изписан фриз с кръгли медальони на светци - на южната стена : пет повредени изображения, последвани от образите на светците Евстатий, Агапий и още едно повредено изображение, на северната стена : медальони на светците Мисаил, Азарий, Трифон, бюстово изображение на Свети Никита и отново медальоне на светците Яков Персиец, минаМина, Виктор и Викентий.
 
Цикълът на празничните сцени и Страстите Христови от горния регистъър започва на източната стена със двустранната сцена "Благовещение", разположена от двете страни на апсидната конха : отляво е Архангел Гавраил, а отдясно - Дева Мария. На южната стена следват сцените "Рождество Христово", "Сретение Христово", "Кръщение Христово", "Възкресение Лазарово", "Влизане в Йересалим" (ЦветниццаЦветница, Впод господен). На северната стена са сцените "Съдът на Пилат", "разпятиеРазпятие Христово", "Оплакване", "женитеЖените мироноски на гроба" )камък(Камък господен) и "Възкресение" (Слизане в ада). композициятаКомпозицията "Възнесение" е разделена на две части : - долната част "Възнесение : Богородица и апостолите" е разположена в люнета на източната стена между свода и апсидната конха, над сцената "Благовещение", а горната част "възнесениеВъзнесение Христово" е в зенита на свода. В зенита на свода следваследват главната композиция "Христос Пантократор" (Вседържител) в голям двоен кръг, уграсен с медальони на богородицаБогородица, Йоан Кръстител и ангели и западноозападно от него - по малко изображение на "Христос Емануил" (Спасител). Трите хипостаса на Христос в зенита на свода са обградени от двете страни от фризове с изображения на пророци - на южното рамо на свода са изписани пророците Давид, Соломон, Михей,Авакум, Яков и Йеремия, а на северното рамо на свода са образите на пророците Мойсей, Арон, Самуил, Йона, Даниил и Захария.
Стенописите от ХVІ век се отличават със своя опростен и неподправен стил и се доближават до изящната прстота на раннохристиянското изкуство и на комниновата епоха.
 
Стенописите от ХІХ век в пристройката са изпълнени от самоковски зографи от град Самоков, като най-вероятно главен майстор е бил Иван Иконописец от Самоков (1795-1854). Върху зенита на свода са изобразени "Христос Ангел от Великия съвет" и "Йоан Предтеча". На северната стена са изобразени сцени от Житието на Свети Никола : "Ръкополагане за дякон", "Ръкополагане за епископ" "Св.Никола избавя ттритетрите девици от блудство" и "Св.Никола разрушава идолите" и медальонен фриз с изображенията на петимата пророци : Мойсей, Давид, Илия, Елисей и Исай.
 
На южната стена са изобразени сцени от Житието на Свети Никола : "Свети Никола спасява давещия се", "Св.Никола спасява кораб от потъване", "СвНикола се явява на цар Константин" и "Св.Никола избавя тримата невинни от смърт" и медальонен фриз с изображенията на петимата пророци : Захарий, Соломон, Йезекил, Даниил и Авакум.