Йордан Касабов: Разлика между версии

На основата на свои изследвания и постижения, свързани с получаването и обработката на чисти [[силиций|силициеви]] [[процес на Чохралски|монокристали]], с разработването на технология за израстване на слоеве от силициев окис, както и със създаването на метод за [[легирана стомана|легиране]] на [[силиций]] с [[фосфор]], Йордан Касабов създава Секция “Силиций” при Физическия институт на [[БАН]]. Под негово пряко ръководство през 1966 г. там биват конструирани първите оригинални български MOS [[транзистор|транзистори]]. Този разултат е оценен високо и от своя страна води до прерастването на Секция “Силиций” в институт със загадъчното название Централен институт за елементи (ЦИЕ) през април 1967 г.▼

Личният състав на новия институт нараства бързо. Йордан Касабов успява да зарази с ентусиазма си младия колектив на ЦИЕ. Чрез [[планарна технология]] се създават първите [[интегрални схеми]] от рода на [[тригери]], [[брояч]]и, [[регистър (компютър)#Преместващи регистри|преместващи регистри]], матрици от [[логически елемент]]и. Първите 3-4 години са особено плодотворни. Работи се с високо темпо и следват успех след успех. Йордан Касабов защитава професорска дисертация за създадената под негово ръководство технология на производството на MOS интегрални схеми с микрорезистори. Правителствени делегации идват на посещения. Пристигат и специалисти от [[СССР]], за да видят с очите си постигнатите резултати и как е организирана работата. А резултатите са съизмерими с постижения в [[САЩ]] и [[Япония]]. Американска компания предлага сътрудничество, но от българските власти ѝ е отказано. ▼

Правителството организира паралелен Институт за проектиране на електронни калкулатори (НИПКИЕК). Елементната база на тези калкулатори ще бъде създавана в ЦИЕ. Крайната продукция ще се продава главно в Съветския съюз. За удовлетворяване на тогавашните изисквания, а именно, ръководните постове да бъдат заемани само от комунисти, 41-годишният Йордан Касабов спешно е произведен в партиен член. ▼

ЦИЕ бива преименуван на Институт по микроелектроника (ИМЕ), получава собствена сграда с пристройки и продължава бързо да се разраства. Закупуват се скъпи компютри, технологични машини и тестери. Значителна част от необходимото специфично оборудване се разработва и произвежда в единични бройки в самия институт. Защитени са многобройни авторски свидетелства (патенти). Основните дейности в ИМЕ обхващат проектиране на [[интегрална схема|интегралните схеми]], собствена [[фотолитография]], производство в услуга на научните експерименти, паралелен физичен контрол, изготвяне на компютърни модели на прибори и процеси, разработка на [[тестове]], тестване на произведените [[чип|чипове]], [[wikipedia:en:integrated circuit packaging|корпусиране]] на годните, окончателно тестване на интегралните схеми, т.е. организиран е пълен и завършен цикъл от идеята и проектирането до предаването на готовата продукция. Налице са собствена технологична линия, както и завод за интегрални схеми (т.е. линия с голям производствен капацитет) в Ботевград. И двете линии са настроени според разработените в ИМЕ технологически процеси. Появяват се много нови клиенти.▼

Набори от процесорни схеми – аналози на добили разпространение образци на западни фирми, памети от различни типове ([[RAM]], [[ROM]], [[EPROM]] и др.) и с постоянно нарастващ обем, оригинални специализирани схеми ([[wikipedia:en:application-specific integrated circuit|ASIC]]), програмируеми матрици от различен тип, аналогово-цифрови и цифрово-аналогови преобразуватели и др. представляват богатия набор от проектираните и произвежданите в ИМЕ MOS интегрални схеми. Мощен отдел за автоматизация на проектирането поддържа софтуерните нужди на проектантите.▼

Цялата тази гигантска структура беше създадена под общото ръководство и често пъти с непосредственото участие в една или друга степен на проф. Йордан Касабов. Той знае всичките си сътрудници по малкото им име, вкл. тези, които са по-надолу в йерархията, често посещава многобройните отдели, помага за научното израстване на членовете на колективите, дава съвети, поощрява, съветва се, самият той поема знания чрез така създадената от самия него ефективна обратна връзка.▼

В първите години ИМЕ е част от Държавното стопанско обединение ИЗОТ, но след това преминава в състава на Комбинат “Микроелектроника”, [[Ботевград]]. Специалистите на ИМЕ перманентно консултират и оказват всякаква компетентна помощ на Завода за MOS интегрални схеми в Ботевград.▼

Влезнал в професионален спор с Ботевградското ръководство на микроелектрониката, Йордан Касабов в края на краищата е уволнен (декeмври 1978 г.) от създадения от него Институт и продължава кариерата си в ИФТТ към БАН, където неговите постижения са оценени по достойнство и израстването му придобива други измерения. Той е назначен за заместник директор на Единния център по физика. Избран е и за член-кореспондент на [[Българската академия на науките]]. Огорчението от отстраняването му от ИМЕ обаче взема своето, здравето му се влошава и той умира ненавършил 64 години.▼

Никой от последвалите един след друг четирима директори на ИМЕ, отличаващи се преди всичко с преданост към партията и правителството, не притежава обаянието и капацитета на проф. Йордан Касабов, нито неговите международни научни контакти. Добрата инерция, придобита през първите години, след един апогей до 1986-87 г. започва неумолимо да спада. Освен това самата микроелектроника става много сложна и непосилна без значителни инвестиции и единственият изход е да се извърши умело преструктуриране, да се намерят подходящи ниши, да се използват инфраструктурата и програмите на Европейския съюз и да се привлекат големите микроелектронни компании, така както след политическите промени съумяват да направят в [[Чехия]], [[Словакия]], [[Полша]], даже в [[Румъния]] ([[Русия]] и бившата [[ГДР]] са по-специални случаи и не може да става сравнение с тях). От софийския Институт по микроелектроника - рожбата на чл.кор. проф. Йордан Касабов - още през 90-те години нищо не остава, само някои от специалистите все още проектират тук-таме за чужди фирми.▼