Разлика между версии на „Българо-унгарски войни“

Отстранени множество граматически, синтактични и пунктуационни неточности.
м (Робот Добавяне: id:Perang Bulgaria-Hongaria)
(Отстранени множество граматически, синтактични и пунктуационни неточности.)
|причина=
|повод=
|територия=Двете страни иматпретърпяват редица териториални промени
|резултат= Неокончателен
|страна1=[[Файл:Coat of Arms of the Bulgarian Empire.PNG|20px35px]] [[Първо българско царство|Царство България]]
|страна2=[[Картинка:Imre_of_Hungary_seal.png|45x34px]] [[УнгарскоКралство царствоУнгария]]
|командир1= • [[Борис I]]<br /> • [[Симеон I]]<br /> • комитдеспот [[Салан]]<br /> • комитдеспот [[Глад (управител)|Глад]]<br /> • комитдеспот [[Меноморут]]<br /> • [[Самуил]]<br /> • деспот [[Охтум]]<br /> • [[Константин Тих Асен]]
|командир2=• [[Арпад]]<br /> • [[Стефан I]]<br /> • [[Андрей II]]<br /> • [[Бела IV]] <br /> • [[Стефан V]] <br /> • магистър [[Лаурентиус]]<br /> • [[Людовик I]]
|сила1=
|жертви2=
|}}
'''Българско-унгарските войни''' са серияпоредица от въоръжени конфликти между [[Първо българско царство|България]] и [[Унгария]]. Зоните на конфликтитепородилите се междуособици и произтичащите сражения включват севернитеСеверните и западнитеЗападните [[Балкани]], по-точно днешна северозападнаСеверозападна [[Сърбия]], [[Войводина]], [[Банат]], [[Румъния]] и севернаСеверна България.
 
== УнгарскотоУнгарските завоевания (Войната от 894 - 896) г. ==
[[Image:Honfoglalas.gif|250px|right|thumb|Придвижване прина унгарскотоунгарските завоеваниесили (северните граници на България са неопределени)]]
Когато унгарците нахлуват в Панония за първи път пред 862 г. поканват съюзника си - моравския лидерпредводител [[Ростислав (Великоморавия)|Ростислав]]. На следващата година Людовик - крал на източна Франция отвърнал- отвръща като създалсъздава съюз с българите, чийто цар - [[Борис I]], изпраща войски, за да помогнат дапри подчинятподчиняването на Ростислав. Това е конфликт в региона на Дунава, който продължипродължава 25 години: Унгарциунгарци (маджари) и моравци срещу българи и франки. УнгарскотоУнгарските завоевания са един от факторите, разстроили военния баланс. По-раноПреди отвъпросните завоеваниетозавоевания, през 881 г., [[Святополк I (Великоморавия)|Святополк]] получава подкрепа от унгарците и напредва към Виена. Две години по-късно Святополк претърпява съкрушително поражение от българите. През 892 г. Святополк още веднъж отказва да почетесе съобрази с франките като все още разчита на унгарските си съюзници -, но също и на отмъщението си към българите.
 
Ситуацията придобилапридобива решаващ изходразвой през септември 892 г., когато [[Владимир Расате]] информираосведомява [[Арнулф Каринтийски]], че франките повече не могат повече да разчитат на неговата армиявойска в Карпатите. Франкската делегация е билаотива още и при престолонаследника [[Симеон I]],. престолонаследникНеотдавнашният на трона; някогавизантийски заложник при византийците сега тойвпоследствие се приготвяза война.
 
[[Image:HungariansPursueBulgarians.jpg|250px|left|thumb|Българите напускат Силистра (Дръстър) след като са победени от унгарците.]] В отговор пратеникапратеникът на византийскиятвизантийския император [[Лъв VI]] - Никита Склерос - се среща по поречието на доленДолни Дунав с унгарските управляващи принцове Арпад и Куржан, икато те се съгласяват да образуватсключат съюз. Като резултат от това унгарските сили, водени от сина на Арпад Лиюнтика - водиЛиюнтика, повеждат армия от кабарски помощнинаемници, отряди на унгарцитемаджари и може би [[секеи]], които с помощапомощта на византийците преминалипреминават Дунава и нападналинападат българите в гръб. Симеон прекратява кампанията си срещу унгарците и се обръща срещу византийците. Победен от последните, той търси убежище в крепостта Дръстър.
 
В същата тази 894 г. унгарците напредват в областта на Карпатите и Панония, за да помогнат на Святополк срещу франските съюзници на българите. Когато научили за смъртта на Святополк унгарците се оттеглят, макар както изглежда само до района на горна Тиса. През пролетта на 895 Арпад заедно с армията си тръгва нататък и въпреки няколкото схватки в Панонското поле прекратява управлението на българите там. Бързо сключили мир с византийците, българите се концентрират, за да победят унгарците на Лиюнтика.
 
В кървавата [[битка при Южен Буг]], българите, водени от Симеон I и баща му [[Борис I]], който е бил монах по това време е монах монах, побеждаватбезпрекословно решителнопобеждават унгарците. Скоро след тази победа Симеон спирапреустановява преговорите с византийците и през лятото на 896 г. византийската армия е разбита при [[Битка при Булгарофигон (896)|Булгарофигон]].
 
== Конфликти през 10 век ==
[[Image:Salan glad01.png|thumb|200px|Владенията на Глад и Салан вътре в българскоторамките на Българското царство. Земите на Менуморут са разположени на север от владението на Глад]]
През 913 г. Симеон провежда първата от няколко кампании, чрез които превземасъумява отда византийцитепревземе повечето отвизантийски владения на Балканския полуостров; шест години по-късно той сменясе титлатапровъзгласява сиза от''„цар хани самодържец на царбългари и ромеи“''. За да завладеезавладеят остатъка от Трансилвания, както и региона между Марос, Тиса и Дунав, унгарците трябва да станат съюзници с [[печенеги]]те и да се обърнат срещу българите. БолезненитеНо последвалите пагубни последици от съюза между българите и печенегите презот 895 ег. ощеоставя пресенгорчив вспомен споменитеу на унгарцитемаджарите. Докато печенегите остават неприятеливраждебно настроени, унгарците няма как да провокират Симеон чрез завладяваненахлуване нав земите му на север от Карпатите и Дунава.
 
== Войната от 1003 г. ==
ОтСлед падането на българската столица Преслав през 971 г. Българската и византийскатаВизантийската империи сасе оказват впримчени в състояние на постоянна война. Византийско-българският конфликт достига своя връх през 1003 г., когато унгарците се намесват. По това време управителяуправителят на северозападните български земи е войводата [[Ахтум]], внук на войводата Глад, който е победен от унгарците през 30-те години на 10 век. Ахтум командва силна армиявойска и твърдонеостъпчиво защитава северозападните граници на царството. Построява също много църкви и манастири, чрез които разпространява християнствотоизточноправославието и българската култура в Трансилвания.<ref>''Legenda Saneti Gerhardi episcopi'', p. 489.</ref><ref>Venedikov, p. 150.</ref>
 
[[Image:Skylitzeshungarosvencenabulgarosdesimeon.jpg|250px|left|thumb|Унгарците побеждават българската армиявойска]]
Макар бракаче бракът между престолонаследника [[Гаврил Радомир]] и дъщерята на унгарскиятунгарския цар да установяватустановява приятелски отношения между двете най-силни държави в района наДунавския Дунаварегион, взаимоотношенията се влошават след смъртта на Геза. Българите подкрепят Гуила и [[Копани]] като владетели вместо сина на Геза - [[Стефан I]]. В резултат на конфликтамеждуособиците бракабракът между ГаврилГавраил Радомир и унгарската принцеса е разваленразтурен. Впоследствие унгарците атакуватнападат Ахтум, който бил зад гърба наподкрепял претендентите за унгарския трон. Крал Стефан I убедилубеждава Ханадин, - дясната ръка на Ахтум - да му помогне с атаката. Когато заговоразаговорът се разкрива Ханадин отпътува и се присъединява към унгарските силиредици.<ref>''Legenda Saneti Gerhardi episcopi'', p. 492–493.</ref> По същото време силна византийска армия обсажда Видин (Бъдин), седалището на Ахтум. МакарВъпреки многоче войнициза дауспешната сезащита изискватна затвърдината участиеса внужни защитата намножество градавоини, Ахтум е зает с войната на север. След няколко месеца той умира в битка, когатов която неговите войски са победенисразени от унгарците.<ref>Venedikov, pp. 151–152.</ref> Като резултат от войната българското влияние на северозапад от Дунав трайно отслабва.
 
== Източници ==
}}
<references />
 
== Вижте също ==
* [[Българо-византийски войни]]
* [[Българо-османски войни]]
 
[[Категория:Първа българска държава]]