Тот: Разлика между версии

[[Картинка:Thoth.jpg|150px|мини|Тот]]

 

'''Тот''' е [[божество]] в [[египетска митология|египетската митология]] – [[бог]] на занаятите и [[наука]]та. Неговите животни са [[ибис]]ът и [[павиан]]ът. Египетските богове съответсват и на 12 - те зодиакални знака. Тот е богът на мъдростта, представител на знак [[Дева]]. Тот също така е считан за бога на [[писменост]]та. Негово дело е и [[Книгата на живота]] или Книгата на бог Тот. Във 108 златни [[ламин]]и той описва човешкия живот и съпътстващите го цикли, както и свещената тайна за съществуването му. За съжаление, до наши дни много от тези ламини не са запазени в същинската си цялост, но те се считат за една от големите мистерии, съпътствали Египет в развитието му. Той има участие и в „Книга на мъртвите“, или по тогавашно време наричана „Книга за възлизането на душата към светлината на деня“. Той записвал присъдата. Ако се отсъди, че сърцето е с "истинен глас", чрез изпитанието на Великия Баланс, душата може да стъпи в Царството на Мъртвите. Но ако не е, Великият Баланс го отсъжда и сърцето се поглъща от сърцеяда, тъй като е по-тежко от перото на истината. Сърцеядата [[Аммат]] има глава на крокодил и тяло на лъв и хопопотам.

 

Богинята на небето Нут дълго време е любима на Ра. Тя му остава вярна, докато един ден богът на земята Геб не се приближава до нея с нежна любов и небесната Нут взима в обятията си земята. Не след дълго Нут зачева и носи в утробата си плода на тяхната любов. Обаче Ра – богът-слънце – разкрива тайната и в ужасния си гняв проклева измамницата, като забранява на Нут да роди детето на бял свят, в който и да е от 360-те дни на тогавашната година. В своето отчаяние Нут се обръща към бог Тот - ходатай и писар на боговете, вожд на душите на мъртвите, който в миналото я затрупва с безброй белези на симпатията си към нея. Тот дълго мисли какво да направи, защото знае, че нито небесна, нито земна сила е в състояние да измени думата на Ра. Богът-слънце всеки ден от годината изминава своя път и нищо не остава скрито от погледа му. Всеки се подчинява на заповедите му, тъй като той е всемогъщият господар на небето и земята. Накрая Тот скроява хитър план. Веднъж в игра на зарове с луната Тот спечелва една седемдесета част от лунната светлина и с така придобитата светлина създава нови пет дни, които прибавя към 360-те дни от годината. За тези пет дни не се отнася проклятието на Ра и така Нут всяка година дава живот на едно дете. Първата година ражда Озирис, следващата Сет и след това една след друга Изида и Нефтида. Оттогава луната е по-бледа от слънцето.