Алботински скален манастир: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м +en |
м broken links |
||
Ред 7:
Манастирският комплекс е изграден във [[варовик]]овия масив от северната страна на реката на височина около 25 метра, като са използвани плитки естествени пещери и скални навеси, а допълнително са издълбани помещения и ниши с религиозни и битови функции. До него се достига по стръмна, тясна песъчлива пътека, в чиято основа е изградена Хайдук чешма. Тъй като е лесно достъпен, в по-късни времена манастирът е служел за подслон на скотовъдци и каменоделци, и е бил ограбван от иманяри и вандализиран.
Алботинският манастир е бил действащ през 14 век, за което свидетелстват запазени фрагменти от [[стенопис]]и и надписи, и накитите (обеци, наушници, гривни), намерени в 29-те разкрити християнски гроба. Големият брой погребения на миряни наред с духовните лица сочи, че манастирът е бил почитано и желано място за покой на неговите дарители. Сред оскъдните исторически данни изпъква и споменаването на вече изчезналото село Алтовин в регистър на Видинската [[кааза]] от 1560 г.<ref name="pravoslavieto">[http://www.pravoslavieto.com/manastiri/
Комплексът се състои от осем помещения, като манастирската църква е разположена в средния сектор, в най-вдлъбнатата част от извивката на скалния масив. Тя е [[кораб (алхитектура)|трикорабна]], ориентирана според канона от запад на изток, като южната и югозападната ѝ част са напълно унищожени. Наличието на [[баптистерий]] сочи, че в храмът е служел не само за монашески молитви, но и за обществени богослужения. В северозападната си част манастирът има втори етаж, където се намира второто по размери помещение след църквата, за което се предполага, че е служело за трапезария.<ref name="pravoslavieto" /> В западната част се намират другите помещения от обителта — монашески килии, магерница, изба, складове.<ref name="vidin">[http://www.vidin-online.com/istoria/manVuznesenieHristovoAlbutin-Gradec.php Информация за манастира], портал vidin-online.com (broken)</ref> Личат и две издълбани щерни за вода.
Не е известно името на манастирския храм, но се предполага, че той е бил посветен на Възкресение Христово, заради запазилата се и до днешни дни традиция на втория ден на [[Великден]] в подножието на манастира да се правят събори и да се вият [[хоро|хор̀а]] за възпоминание на мъртвите. Обичаят е много почитан от [[власи]]те, които идват с портретите на своите починали родственици и ги окачват по клоните на вековно дърво на поляната под манастира. Всяко от хората, които се играят до обяд, е предназначено за отделен мъртвец, а следобед се играят хора за живите. Българи и власи берат [[росен]] и раздават по стрък за всеки починал.<ref>„За празничната система на българи и власи“, Рачко Попов, списание „Българска етнология“, издание на Етнографски институт с музей при БАН, кн.5, 1995 г.</ref>
| |||