Йосип Щросмайер: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 7:
| роден-място=[[Осиек]], [[Хърватия]]
| починал-дата=[[8 април]] [[1905]]
| починал-място=[[Дяково]],
}}
'''Йосиф (Йосип) Юрай Щросмайер''' (''Josip Juraj Strossmayer'' или ''Štrosmajer'') [[http://sh.wikipedia.org/wiki/Josip_Juraj_%C5%A0trosmajer]]
Става [[доктор]] по [[философия]] (в [[Семинария]]та в Дяково, 1838), следва [[теология]] в Теологическия факултет, [[Будапеща]] (доктор по теология, [[Виена]], 1842), преподава теология от 1840 г. в Семинарията в Дяково. През 1847 - 1849 е каплан при императорския двор и духовен директор (''Spiritualdirektor'') на Духовната академия [[Фринтанеум]] във Виена.
▲'''Йосиф (Йосип) Юрай Щросмайер''' (''Josip Juraj Strossmayer'' или ''Štrosmajer'') [[http://sh.wikipedia.org/wiki/Josip_Juraj_%C5%A0trosmajer]] ([[Осиек]], [[Хърватия]], [[4 февруари]] [[1815]] - [[Джаково]], [[8 април]] [[1905]]) е хърватски католически [[епископ]] от немски [[произход]], [[теолог]] и [[меценат]], изтъкнат политически и обществен деятел. Хърватският [[народ]] го почита като „баща на отечеството“.
Назначен е за [[Рашка|рашки]] епископ в Дяково през 1849 г. – утвърден през 1850 г. от папа [[Пий IX]], а през 1851 г. става апостолски (папски) администратор на католиците в [[Сърбия]]. През 1859 г. изпраща писмо до папа Пий IX, в което настоява богослужението във всички хърватски епархии да се извършва на славянски език и в духовните семинарии в [[Далмация]] да се въведе изучаването на старославянския език ([[глаголица]]та).
Посвещава се на борбата за самостоятелност на Хърватия в рамките на Австро-унгарската империя.
Епископ Йосиф е основател на Югославската академия на науките и изкуствата в [[Загреб]] (1867) и на Хърватския университет в Загреб (1874).
Известен е като голям благотворител - за построяване на училища, издръжка на бедни студенти, издаване на книги. Подпомага издаванието на „''Monumenta Slavorum Meridionalium''“ на [[Августин Тайнер]] (''Augustin Theiner''). Построява със собствени средства [[катедрала]]та в Джаково (1866-1882). Спомагател със 70 000 тогавашни гроша на [[братя Миладинови]] за изданието на „[[Български народни песни (братя Миладинови)]]“ - сборникът е издаден в Загреб през 1861 и е посветен на Йосиф Щросмайер, за което [[Константин Миладинов]] му пише благодарствено писмо.
През 1860 г. еп. Йосиф е утвърден за член на Държавния съвет на [[Австрия]] като един от тримата хърватски представители. Ратува за обединението на [[Православие|Православната]] и Католическата църкви и подкрепя униатското движение в част от българските земи през 1860 г.
Участва активно в Първия ватикански църковен събор (държи реч на 2 юни 1870), проведен през 1869—1870 г. Като последен от австро-унгарските епископи приема едва през 1872 г. новата [[догма]] за непогрешимостта на [[папа]]та, в която вижда препятствие за разбирателството между [[католици]] и [[православни]].
Епископ Йосиф прави изложение до папския държавен секретар, в което одобрява [[Руско-турска война|Руско-турската освободителна война]] и по-късно се застъпва за [[Санстефански мирен договор|Санстефанска България]]. Подпомага лечението на ранени български войници по време на [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война]] (1885), като изпраща на [[Български червен кръст|Българския червен кръст]] чрез министър-председателя [[Петко Каравелов]] 200 [[флоринт]]а.
През 1881 г. по повод на [[енциклика]]та »Grande munus« (30 септември 1880) в чест на св. св. [[Кирил и Методий]] отслужва тържествена литургия на славянски език в [[рим]]ската базилика „[[Сан Клементе]]" и държи проповед. На кардиналския му сан попречва ветото на Виенския двор.
Негов приятел е руският религиозен философ [[Владимир Соловьов]] (+ [[1900]]), чест гост в дома му. През 1884 г. е избран за почетен член на Българското книжовно дружество ([[БАН]]). През 2005 г. сдружение „Епископ Йосиф Щросмайер“ взима решение да бъде построен негов паметник в [[София]].
== Трудове ==
| |||