'''Кирил ІІ Йерусалимски''' патриарх от 1845 до 1872 г.(светско име '''Константинос Критикос''') Роден в 1792 г.на остров [[Самос]].
През 1816 г. Константинос е ръкоположен за дякон, след това за презвитер.В 1835 г. става Севастийски архиепископ, а в 1838 г. - Лидийски архиепископ.През 1845 е избран за [[патриарх]] на [[Йерусалим]]. При 1853г. поддържа много добри отношения с руската мисия в [[Светите Места]]. първотоПървото си становище по българския черковен въпрос дава в отговора си от 24 януари 1869 г. до цариградския патриарх Григорий VI по повод на посланието му от 16 декември 1868 г. за свикване на вселенски събор. Когато заедно с патриарсите на [[Александрия]] и [[Антиохия]] пристигнал на свиканият през септември 1872 г. под председателството на вселенският патриарх Антим VІ събор направил всичко възможно да не се стигне до подготвяното решение с което българската екзархия била обавена на 18 (30) септември за [[схизматична]] и привържениците и отлъчени. Още на 14 септември патриарх Кирил е заминал за Йерусалим за да посрещне руския княз Николй Николаевич, който скоро щял до пристигне по светите места, без да остави свой заместник в събора и така отказал да подпише акта за [[схизма]]та.След заминаването на руския велик княз, на 7 ноември 1872 г. архиереите на Иерусалимската църква, с изключение на назаретския митрополит, свалили патриарх Кирила ІІ, като го обявили за привърженик на схизматиците. [[Валия]]та (управителя) на Йерусалим Назиф паша, на 18 декември го известил, че [[Високата порта]] е одобрила неговото низвергване и му било наредено незабавно да тръгне за пристанището Яфа и оттам - с правителствен кораб - за Цариград. Изгнанието на патриарх Кирила ІІ предизвикало спорове и раздори в Иерусалимската църква. След две години, главно поради исканията на православното арабско население и духовенството на 26 февруари 1875 г. Св. Синод на Иерусалимската патриаршия свалил новия патриарх, въпреки протестите на [[Константинополската патриаршия]]. Арабските първенци от Йерусалим помолили бившия патриарх Кирил да се кандидатира отново за овакантения престол, но с пастирско послание, публикувано във вестниците, той отклонил тази покана под предлог на старост.
