Владимир Заимов: Разлика между версии

Арестуван по обвинения в [[шпионаж]] в полза на СССР на [[22 март]] [[1942]] година. Три месеца е държан заедно с другите съподсъдими в ареста без определена от съда мярка за неотклонение. В съда обвиненията са недоказани, присъдата се базира единствено на базата на самопризнания и клеветнически показания, дадени главно от племенника на генерал Заимов — Евгени Чемширов. В настолната книга на Софийския военнополеви съд, където е гледано делото, е записано, че липсват веществени доказателства. Адвокатите на генерал Заимов — запасния полковник Владимир Тумпаров и Димитър Бочаров доказват, че информацията, която ген. Заимов е предавал на бележки при редки срещи на улицата със секретаря на съветското военно аташе, не представлява каквато и да е строго охранявана държавна тайна, а неща и факти, които се виждат от всички. Освен това от полицейските рапорти, съхранявани в архива на МВР е видно, че ген. Заимов и други дейци на Военния съюз са били подложени на стриктно ежедневно наблюдение от 1936 г. насам, като всички превратаджии от кръга на Дамян Велчев. По време на следствието прави опит да се самоубие, за да запази честта на фамилията си. Дейността на ген. Заимов няма нищо общо с класическия вид шпионаж, а е дейност, насочена единствено към предотвратяване на новата катастрофа, към която върви България поради съюза си с Германия и очертаващия се разгром на Райха, т.е. типичен пример за шпионаж по убеждение. От съветската легация за известен период от време /1940 - 1941/, са давани суми на части, общо не повече от 120 000 лева, изразходвани за абонаментни жп карти, плащане наеми на квартири и за разходи при посещения на обществени места — кафенета, сладкарници и пр. Ген. Владимир Заимов оставя след смъртта си голям брой задължения към банките, включително и ипотекиране на къщата му, срещу която е получил кредит от Софийска банка, БЗК банка и др. Евгени Чемширов е вземал пари от съветската легация без знанието на вуйчо си, като е давал лъжливи обещания, че ще върши саботажи, нещо, което вуйчо му категорично е забранявал. Ген. Заимов е осъден на смърт чрез разстрел. Подава молба за помилване, която стига до цар Борис на 3 юни. Разстрелян е на 1 юни 1942 г., в деня на издаването на смъртната присъда, по-малко от 12 часа след обявяването и&#768й /9 часа сутринта/. По целия Източен фронт артилерията на СССР прекратява огъня в течение на 3 минути, а говорителят на Совинформбюро Юрий ЛЕВИТАН патетично заявява, "БългарияБългари, на колене. Генерал Заимов е мъртъв". Действията на генерал Владимир Заимов са признати за безкористни, тъй като при наличие на користно деяние чл. 112 от тогавашния Военнонаказателен закон предвижда в този случай изпълнението на смъртната присъда да стане чрез обесване. Генерал Владимир Заимов е разстрелян и освен това не е разжалван в чин. Наложената му глоба от 500 000 лева е опростена от Добри Божилов  — финансов министър в правителството на проф. Богдан Филов и по-късно министър-председател /14.IX.1943 - 1.VI.1944 г./ Присъдата срещу генерал Владимир Заимов, издадена през 1942 г., е отменена от състав на Софийския военнополеви съд през м. май 1945 г. от тричленка на ОФ. След 9 септември 1944 г. материалите по делото са отнесени в Съветския съюз без опис, откъдето се завръщат в края на 60-е години на ХХ век.