Публий Квинтилий Вар: Разлика между версии

Гъстите гори и мочурливият терен правят маневрите на легионите невъзможни и позволяват на германските воини да постигнат пълна победа. На третия ден от битката, германците разгромяват римляните при хълма Калкрийзе, северно от Оснабрюк. Описанията за разгрома са оскъдни, но в едно от тях се споменава за римски конници, които изоставят пехотата, която би трябвало да поддържат и побягват към Рейн, но са пресрещнати от германци и убити. Някои от заловените римляни са сложени в плетени клетки и изгорени живи,<ref>[[Едуард Гибън]]. ''Залез и упадък на Римската империя''</ref> докато други са отведени в робство или освободени срещу откуп. [[Тацит]] описва как победоносните германски племена принасят в жертва на боговете си пленените римски офицери, на олтари, които могат да се видят години след битката. Самият Вар се самоубива.<ref>Bunson. ''A Dictionary of the Roman Empire'')</ref> Арминий отрязва главата му и я изпраща в Бохемия като подарък на [[Марбод]], вожда на [[маркомани]]те, друг важен германски водач, който Арминий иска да склони към съюз. Марбод обаче отклонява предложението и изпраща главата в [[Рим]], за да бъде погребана. По-късно римляните откриват изгубените орли на легионите,<ref>Едуард Гибън. ''Залез и упадък на Римската империя''</ref> два от тях през [[15]]-[[16]] г., а третия&nbsp;— през [[42]] г. В края на краищата, те никога не успяват да поставят северната и източната част на Германия под пряко римско управление, така както са областите край Рейн и Дунав.

 

 

==В художествената литература==