|
Бил е строеви командир. Преподавател е 13 години по военна история във [[Факултет „Авиационен“ (НВУ)|Военновъздушното училище]] в [[Долна Митрополия]] и във Военна академия „Г. С. Раковски“ в София<ref>[http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=1110§ionid=8&id=00001 Статия във в. „Сега“, 08.11.2005 г.]</ref>. От 1989 г. е началник на Националния военноисторически музей.
Женен е, имас 2 дъщери и 3 внучки. ▼
Петко Йотов умира на 1 декември 2009 г., като ден по-рано е приет във [[Военномедицинска академия]] след влошаване на състоянието му. Малко преди това е преживял тежка операция и е бил подложен на химиотерапия.<ref>http://www.vesti.bg/?tid=40&oid=2610031</ref> ▼
== Други ==
Известен със своята словоохотливост, [http://www.youtube.com/watch?v=FxUI0G-VRHc безусловно брани] честта на българската армия. Хобито му е да ремонтира и колекционира [[часовник|часовници]]. Има колекция от хладни оръжия (ножове и щикове).
▲Женен е, има 2 дъщери и 3 внучки.
== Танков скандал ==
На 6 май 2009 година Петко Йотов дава интервю пред Информационна агенция "Фокус", в което отрича ценността за българската история и музейно дело на бронетанковата техника, съхранявана десетилетия наред в укрепена линия по българо-турската граница и придобила популярност в българските медии като "танковете Майбах". Според него "това наистина са жалки, тъжни отпадъци", от които "не може да се сглоби един пълен експонат".<ref>"Полк. Петко Йотов: От получените елементи от танковете „Майбах” не може да се сглоби един цял експонат", 06 май 2009, Агенция "Фокус".</ref><ref>"Директорът на Националния военноисторически музей полк. Петко Йотов в интервю за Агенция „Фокус”", Гореща тема [http://www.focus-news.net/?id=h2390 "За славата на България"], 07 май 2009.</ref> По предложение на няколко последователно работили експертни комисии от извадените от укрепената линия общо над 80 броя техника на НВИМ са предложени следните представителни образци, впоследствие отказани от Петко Йотов като лишени от стойност:
* два екземпляра оръдейна система Круп-Грюзон;
* [[Ягдпанцер IV|щурмово оръдие Т-4 Ягдпанцер]];
* катерно оръдие Ф-34 с купол на танк [[Т-34]] ранен вариант;
* купол от [[Panzerkampfwagen III|танк Т-3]];
* [[Panzerkampfwagen IV|танк Т-4]] вариант J късно производство;
* танк Т-4 вариант J ранно производство;
* танк Т-4 вариант Н ранно производство;
* танк Т-4 вариант G късно производство;
* танк Т-4 вариант Н късно производство;
* танк Т-4 вариант Н средно производство;
* танк Т-4 вариант F;
* танк Т-4 вариант G ранно производство (оборудван за картечна точка без оръдейна система);
* танк Т-4 вариант J ранно производство (оборудван за картечна точка без оръдейна система);
* танк Т-4 вариант J късно производство (оборудван за картечна точка без оръдейна система);
* танк Т-4 с вградена руска оръдейна система ЗИС-3;
* [[Щурмгешюц III|щурмово оръдие Т-3]] вариант G.
Изявлението на Йотов е отхвърлено категорично от членовете на експертните комисии, понеже "има отделни единици техника, които са в по-добро състояние от тези, намиращи се в НВИМ", танковете са "експонати с изключително значение за историята на Българската армия", между които има " уникални образци техника, с които не разполага нито един музей в България, а в световен мащаб са запазени единични екземпляри", а твърденията на Йотов за лошото им състояние са окачествени като направени по "изключително некомпетентен начин".<ref>"Членове на комисиите за оценка на танковете "Майбах" възразиха срещу думи на директора на НВИМ", 07 май 2009, Агенция "Фокус".</ref><ref>"Агенция “Фокус”. Членове на комисиите за оценка на танковете "Майбах" възразиха срещу думи на директора на НВИМ", Гореща тема [http://www.focus-news.net/?id=h2390 "За славата на България"], 07 май 2009.</ref>
==Смърт==
▲Петко Йотов умира на 1 декември 2009 г., като ден по-рано е приет във [[Военномедицинска академия]] след влошаване на състоянието му. Малко преди това е преживял тежка операция и е бил подложен на химиотерапия.<ref>http://www.vesti.bg/?tid=40&oid=2610031</ref>
==Източници==
| 