Уикипедия

Дезидерий: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
DSisyphBot (беседа | приноси)
5492 редакции
Редакция без резюме
Ред 3:
Дезидериус произлиза от [[Бреша]] и не е от благородничаска фамилия, а от новообразувания служебен благороднически слой. Под [[Лиутпранд (лангобард)|Лиутпранд]] става първо маршал (''comes stabuli''), по-късно управител (''Dux'') на Тоскана.
 
След смъртта на крал [[Айзтулф]] през [[756]] г., успява с помощта на папа [[Папа Стефан II| Стефан II]] (III) и краля на франките [[Пипин III]] (младия, къси) да премахне брата на Айзтулф [[Ратчис]] и да се короняса за крал. Малко след това се стига до конфликти с папата, понеже Дезидериус не му дава обещаните многобройни градове. Кралят започва преговори с [[Византия]], която е във вражески отношения с [[Папство]]то.
 
Дезидериус заздравява положението на лангобардското царство, като подчинява херцогствата Сполето и Беневенто. През [[759]] г. провъзглася своя син [[Аделчис]] за съ-крал.
Влиза в съюс с херцог Тасило III на [[Бавария]], като се жени за дъщеря му Лиутперга.
Поради краткотрайна слабост на франското царство, Дезидериус става закрилник на папата. PapaПапа Стефан II(III) e политически зависим от Дезидериус.
 
През [[770768]] г. [[Карл Велики]] се жени за дъщеря на Дезидериус[[Герперга]], чиетонаричана имеи не е познато'''Дезидерата''', вероятнодъщеря Дезидератана Дезидериус. Преговорите за това са водени от майката на Карл Велики [[Бертрада от Лаон]] младата, която с това планува да засили на юг отслабналото от въстания и наследствени борби франско царство.
След смъртта на [[Карлман I]] 771 г. (по-младия брат на Карл Велики), неговата вдовица Герберга със синовете си бяга при Дезидериус в Италия. След като Карл Велики през 772 г. отблъсква своята лангобардска съпруга, дворът на Дезидериус става сборно място на опозицията срещу Карл.▼
 
▲След смъртта на [[Карлман I]] 771 г. (по-младия брат на Карл Велики), неговата вдовица Гербергасъщо с име [[Герперга]] бяга със синовете си бяга при Дезидериус в [[Италия]]. След като Карл Велики през 772 г. отблъсква своята лангобардска съпруга, дворът на Дезидериус става сборно място на опозицията срещу Карл.
 
Лангобардският крал иска от папа [[Адриан I]] да помаже синовете на Карлман като крале на франките. Понеже папата отказва това, Дезидериус завладява част от неговата област. По молба на Адриан I, франките маршируват през лятото на [[773]] г. в Италия.
Дезидериус се окрепява в [[Павия]]. През [[774]] г. градът е превзет от франките, Дезидериус и съпругата му са депонирани във франското царство, където остават до края на живота си
в манастира в Корби (Corbie), само синът му Аделчис се предава с фамилията на Карлман във [[Верона]] и успява да избяга във [[Византия]]. Лангобардското царство преминава към [[Карл Велики]], който се коронова в [[Павия]]. За последен път се пише за Дезидериус през [[786]] г., годината на смъртта му е неизвестна.
 
== Фамилия ==
Дезидериус е женен за [[Анза]], която е също от Бреша. Тя влияе преди всичко в религиозната политика на Дезидериус и основава много манастири ( ''Sv. Mishele'' и ''Sv. Pietro'' в Бреша). Лангобарският исторически писател [[Павел Дякон]] я описва като "coniunx pulcherrima", като най-красивата съпруга.
 
Анза и Дезидериус имат пет деца:
Line 22 ⟶ 25:
*Аделперга, омъжена с Аречис II на Беневенто
*Луитперга (или Лиутпирк), омъжена с Тасило III на Бавария
*N.N.[[Герперга]] ("Дезидерата" възможно Герперга), омъжена с Карл Велики
*Аделчис ( бяга във Византия, [[788]] г. не успява да вземе трона; византийските му трупи, дошли в Калабрия, са победени от Гримоалд, херцога на Беневенто.)
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Дезидерий“.