Македония. Етнография и статистика: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 10:
Втората част - „Статистика“ представлява подробно описание на всички селища в Македония по кази и тяхното население като абсолютен брой, етническа и религиозна принадлежност. Основният народностноопределящ белег за Кънчов е езикът, а не религията. Така за Кънчов [[помаци]]те са българи мохамедани, а не турци, а българоговорещите [[гъркомани]] - българи, а не гърци. Кънчов изобщо не взима предвид екзархийско или патриаршистко е българоговорещото население и вкарва всички в графата „българи християни“, като същото се отнася и за власите и албанците християни.
Кънчов цялото славофонно население в Македония нарича българи, но в книгата си “Орохидрография на Македония” признава че славофонните и романофонни македонци сами се наричат Македонци, а така ги наричат и околните народи.<ref>“Точни граници на областьта Македония не могатъ да се дадатъ, понеже тя не е заключена въ некои строго начертани географически предели, нито пъкъ админис-тративно е отделена от другите области. Само въ етнографическо отношение Македония има по-определени крайща, понеже българското племе е разселено по цяла-та областъ и редко излиза изъ границите й. Областите на северъ, на западъ и на югъ отъ Македония иматъ преимуществено друго население. При определянето на границите ние ще се ръководим главно отъ общото възрение на местното население и от определението, което даватъ най-вещите нови пътешественици.
Местните българи и куцовласи, които живеят в пределите на Македония '''се наричат сами Македонци и околните народи ги зовът тъй'''. Турците и арнаутите не се казватъ македонци, но попитани от къде са, отговарятъ: от Македония.” цитат од книгата “Орохидрография на Македония” - Васил Кънчов, Пловдив, Печатница Хр. Г. Данов, 1911 г.</ref>
== Бележки ==
| |||