Мишел Ней: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Добавяне: lt:Mišelis Nėjus |
мРедакция без резюме |
||
Ред 16:
Импулсивен и смел войник, Ней става въплъщение на войнишкия добродетел „да водиш от фронта“. Когато бил на кон става неустрашим, а и е бил отличен фехтовач. Началниците му нямало как да не забележат неговия талант. Повишенията не закъсняват: назначен е за лейтенант след [[Битка при Валми|битката при Валми]] ([[20 септември]] [[1792]]) и е произведен в чин на следващия месец. Той служи под началството на [[Дюмурие]] в [[Северна армия|Северната армия]] и участва в битката при Жемап ([[6 ноември]] [[1792]]). Ней е адютант на генерал Колан ([[октомври]] [[1792]] — [[юли]] [[1793]]) и е повишен в капитан на [[12 април]] [[1794]] г. През юни [[1794]] г. той се прехвърля в [[Самбр-е-Мьоз]] (Sambre-et-Meuse) и е ранен в рамото при обсадата на Майнц (есента на [[1795]]). Заради своите способности и храброст на бойното поле, Директорията настоява, против желанието на Ней, той да приеме чин бригаден генерал на [[15 август]] [[1796]] г. Той се бие и печели в битката при [[Кирхберг]] на [[19 април]] [[1797]], но е пленен от [[Австрия|австрийците]] при [[Гисен]] на следващия ден. След две седмици е пуснат на свобода след като е разменен с австрийския генерал Хок.
Ней е направен дивизионен генерал <!-- General of Division - командир на дивизия също е възможен превод -->през март [[1799]] г., като той отново се опитва да откаже този чин. Прехвърлен е в Армията на Андре Масена на Дунава и Швейцария ([[4 май]] [[1799]]), за да ръководи леката кавалерия и да се бие при [[Винтертур]] на [[27 май]]. Този път той е ранен на три места: в бедрото от [[мускет]], в ходилото от [[байонет]] и в ръката от [[пистолет]]. Поради тези наранявания е принуден да се откаже от началството и да се прехвърли на Рейн, където се бие под командването на Жан Виктор Мари Моро и се отличава в битката при [[Битка при Хоенлинден|Хоенлинден]] ([[3 декември]] [[1800]]). На [[1 януари]] [[1802]] г. той приема благоразположението на Наполеон като поема службата на инспектор на цялата френска кавалерия<!-- inspector general го превеждам само като инспектор.-->. Подтикнат от Наполеон и съпругата му [[Жозефин]], той се жени за Агле Оги (Aglae Augie) (приятелката на дъщерята на Жозефин, Хортензия) в [[Гринян]] (Grignan) на [[5 август]].
По това време той е предан [[Бонапартизъм|бонапартист]]. През следващия месец поема длъжността на военачалник и дипломат в Швейцария, където се опитва да потуши опитите за бунт, но се връща във Франция за да ръководи военните части в Кампан (Campagne) и Монтрьой (Montreuil) при подготовката им за нахлуване в [[Англия]]. Той става член на маршалата чрез консулски указ от [[19 май]] [[1804]] г. Поема командването на 6<sup>ти</sup> корпус и показва уменията си в [[Улм]], където пресича отстъплението на австрийската армия на генерал Карл Мак фон Лайберих в [[Елшинген]], като лично води атаката през моста, след която градът е превзет (средата на октомври [[1805]]). След това завладява Тирол, превземайки Инсбрук през ноември [[1805]] г. Преди битката при [[Йена (град)|Йена]] през [[1806]] г.почти му е отрязан пътя за отстъпление и Наполеон е принуден да дойде да го спаси и да се включи в боя, преди да е готов. При последвалото преследване на победената пруска армия, Ней окупира Ерфурт и принуждава крепостта Магдебург да се предаде. На [[8 февруари]] [[1807]] г. пристигането на 6<sup>ти</sup> корпус в Ейлау укрепва духа на отпадналите французи, въпреки че не взема дейно участие в битката.
| |||