Инфинитив: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Промяна: zh:不定式 |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
'''Инфинитив''' е [[нелична глаголна форма]] характерна за голяма част от съвременните езици.
Под инфинитив се разбира най-често формата за сегашно време, деятелен залог.
Съвременният [[български език]] е един от малкото, които не разполагат с инфинитив. ▼
▲Съвременният [[български език]] е един от малкото, които не разполагат с инфинитив. Инфинитив не познава също така съвременният [[гръцки]], [[грузински]] и арабските езици.
==Български език==
Характерна особеност на съвремения книжовен български език е липсата на инфинитив. Инфинитивът е съществувал в старобългарския език, но днес е изчезнал като граматическа категория. Тази форма е заменена от да-конструкция (частицата да, която се поставя пред глагола) под влияние на балканската езикова среда.
Днес се пазят само някои остатъци от съкратен инфинитив, които съвпадат с 3 л. ед. ч. на минало свършено време. Те се образуват при отпадане на старобългарското инфинитивна наставка -ти (например {{кирилица|казати}} преминава в каза). Остатъците от инфинитив са загубили изцяло имения си характер и се използват рядко само в някои глаголни изрази след глаголи мога и смея, най-често в отрицателна форма или след повелителните форми недей, недейте - не мога ти каза, недей пипа и т.н.
<!--
За сравнение:
Line 11 ⟶ 19:
: исп. Tengo que ''irme''.
-->
▲Под инфинитив се разбира най-често формата за сегашно време, деятелен залог. Съществува също така инфинитив в страдателен залог, в минало ([[арабски]]) или бъдеще ([[латински]]) време.
[[Категория:Глагол]]
| |||