Чала: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Премахната редакция 2746517 на 87.120.128.30 (б.)
Ред 29:
 
През четиридесетте преди [[1944]] година населението на Чала заедно с учредители от село [[Борино]] участват в учредяването и изграждането на търговска кооперация „Извора“, след промените преименувана и безотговорно ограбена от шайка [[Борино|борински]] „приватизатори“. През [[1959]] година се налага колективизацията, която просъществува до [[1992]] година, и дава своя принос за изграждането на съвременния облик на селото и за неговото запазване. През [[1966]] година на трудови доброволни начала се електрифицира селото. През [[1970]] по същият начин отново на доброволни трудови начала се прокарва пътя Чала - [[Борино]] и същата година се пуска автобусна линия Чала - [[Девин]]. Оскъдни архиви за Чала могат да се открият в кметствата на селата [[Триград]], [[Доспат]], [[Змеица]] и [[Борино]].
Местноста "Врътката" в последните години се оформя като вилно селище,като началото го поставя Светослав Мечков с построяването на първата вила в края на осемдесете години на миналия век,останалите вили се строят предимно от софианци 2007-2009г..В знак на благодарност от тяхна страна с тяхна помощ , с тяхното лобиране пред минестерския съвет с помоща на проекти спонсорирани от ЕС през този период се изгражда за селото нов водопровод с ново водохващане от подножието на връх геозтепе и така селото вече е захранено сас 100% изворна вода.Също така се канализира на 100% цялото село.
Наименованието "Врътка" тази местност носи ,защото тя е най-огледната и на нея селото се е сабирало да празнува байрама,и на байрам Мечката правел за децата вротки или още ги наричали долапи ,прототипите на така наречените виенски колела,традиция кято била за целите родопи, в момента тази традиция с долапи се опитва да я възроди забърдовският кмет.
 
До [[1944]] година присъствието на държавата се е представяло от разсилен или пъдар,така сьщо през този период ако можем да го назовем "царски" селото винаги е имало и селски сьд с председател Мечката, като този сьд освен сьдебни решения и изпьлнения на наказанията на осьдените се е занимавал и с управлението на селото. [[Народна република България|Комунистическата власт]] налага пълномощници. От 1944 до [[1969]] г. пълномощник е Ваклин Чаушев, от 1969 до [[1988]] г. пълномощник и кмет е Красимир Топалов. Следващите кметове и наместници на властта са Людмил Ц. Тютюнджиев, Юлиян Шидеров, Румен Чолаков, Росен Узунов. На последните местни избори за първи път в историята на селото е избрана за кметица жена - Снежана Е. Узунова.