Робърт Гало: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 33:
''Science'' 224(4648): 503-5 (4 May). PMID 6200937
*Sarngadharan MG, Popovic M, Bruch L, Schüpbach J, Gallo RC. (1984) Antibodies reactive with human T-lymphotropic retroviruses (HTLV-III) in the serum of patients with AIDS.
''Science'' 224(4648): 506-8 (4 May). PMID 6324345</ref>, показващи, че те са изолирали ретровирус, наречен HTLV-III с убеждението, че вирусът е свързан с вируса на левкемията от тяхна предишна работа, и е причината за болестта СПИН.
immune deficiency syndrome (AIDS). ''Science'' 220(4599): 868-71 (20 May). PMID 6189183</ref>. ▼
Малко по-рано, през 1983 година, [[Франция|френски]] екип от [[Институт Пастьор]] в [[Париж]], [[Франция]], воден професор [[Люк Монтание]], публикуват научен труд, описващи ретровирус който те наричат LAV (лимфаденопатия-свързан вирус), изолирани от пациенти с повишен риск от СПИН<ref>Barré-Sinoussi F, Chermann JC, Rey F, Nugeyre MT, Chamaret S, Gruest J, Dauguet C, Axler-Blin C, Vézinet-Brun F, Rouzioux C, Rozenbaum W, Montagnier L. (1983) Isolation of a T-lymphotropic retrovirus from a patient at risk for acquired
Гало бе връчена му Ласкер втора награда през 1986 г. за "определяне на ретровирус, че сега известен като HIV-1 е причина за синдрома на придобита имунна недостатъчност (СПИН).
На Гало е връчена за втори път награда „Ласкер“ през [[1986]] г. за "Определянето на ретровируса, известен като HIV-1, е причина за Синдрома на Придобита Имунна Недостатъчност (СПИН)." Така той става единствения получател на две награди „Ласкер“<ref>http://history.nih.gov/01Docs/about/LaskerAwardees.htm</ref>.
Оттогава има значителни и понякога тежки спорове за това кой е първи в откриването на ХИВ, включително тежки обвинения (които по9късно са снети)<ref name=sumf>[http://ori.hhs.gov/education/products/unh_round1/www.unh.edu/rcr/Misconduct-FraudGoTo2.htm Summary of fraud accusation]</ref>, казващи, че лабораторията на Гало са откраднали проба на ХИВ, произведена в Института Пастьор. През ноември [[1990]] г., американската Служба за цялостни изследвания и Националния институт по здравеопазване, наема група на фармацевтичният гигант „[[Hoffmann-La Roche]]“, който да анализира архивни проби, съхранявани в Института Пастьор и Лабораторията за туморни клетки и Биология (LTCB), на Националния онкологичен институт между [[1983]] и [[1985]] г. През [[1986]] г. и двете наименования отпадат за сметка на обединеното наименование „Human Immunodeficiency Virus“ - човешки имунодефицитен вирус (ХИВ).
Групата, водена от Шенг-Юнг Чанг, разглежда архивни екземпляри и прави сложни изследвания, водещи до независимо заключение през [[1993]] г., в който се казва, че пробата с вируса от лабораторията на Гало е дошла от лабораторията на Монтание. Чанг установява, че изолираната от френската лаборатория проба „LAV“, е вирус от един пациент, който заразява култура, от друг. След молба за проба, групата на Монтание е изпратила проба от тази култура на Робърт Гало, не знаейки, че има два вируса. След това заразената култура, изпратена на Гало, е тази по която неговият екип е работил.
Днес е договорено, че първо група на Монтание е изолирала ХИВ, а групата на Гало е разработила схемата хо която вирусът причинява СПИН. През [[2008]] година [[Люк Монтание]] и д-р [[Франсоаз Бар-Синуси]] са отличени за откриването на вируса, и установяването на връзката между наличието на този вирус и развиването на СПИН, получавайки [[Нобелова награда|Нобелова награда за медицина и физиология]].
== Вижте също ==
| |||