Сръбско-турска война (1876): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Ред 16:
 
== Български доброволци в Сръбско-турската война ==
В началото на сръбско-турската война в Сърбия са сформирани чети от български доброволци, които пребивават в страната или са емигранти от Русия, Румъния и Австро-Унгария. Организацията и снаряжението им е поето от [[Българско централно благотворително дружествообщество|Българското централно благотворително дружествообщество]] в [[Букурещ]] със съдействие на славянските благотворителни комитети от Русия. Четите наброяват около 1&nbsp;500 души. Сред войводите им са [[Панайот Хитов]], [[Филип Тотьо]], [[Ильо войвода]], [[Христо Македонски]], [[Тодор Велков]], [[Симо Соколов]] и други. Генерал Черняев изпраща четите през [[Тимок]] в Северозападна България със задачата да повдигнат ново въстание на българите срещу турското владичество. До средата на юли 1876 г. доброволческите отряди действат самостоятелно във видинските села ([[Ново село (Област Видин)|Ново село]], [[Флорентин]] и др.), около [[Кула (град)|Кула]], [[Чипровци]] и в направление към [[Берковица]]. Боевете с османските войски имат променлив успех и не носят желания резултат заради влошаването на общото положение на сръбско-турския фронт.<ref name="encbul2-378">Енциклопедия „България“, Издателство на [[БАН]], София 1981, Том II, стр. 378-379</ref>
 
През август българските доброволци се изтеглят в района на [[Алексинац]], където е сформирана руско-българска доброволческа бригада, в състав три батальона от 2&nbsp;500 бойци. Българите са командвани от руски офицери (сред тях и българинът [[Райчо Николов]]). През септември бригадата взема участие в битките при Делиград и [[Гредетин]], а през октомври се сражава при Алексинац и Джунис. След поражението Сърбия, в началото на 1877 г. доброволческите отряди са разпуснати. Част от тях вземат участие във формирането на Българското опълчение в Руско-турската война.<ref name="encbul2-378"/>