Парижка комуна: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 7:
== Предпоставки ==
Комуната непосредствено последва загубата на Франция във [[Френско-пруската война]]. Бунтът е причинен основно от загубата във войната и недоволството сред френските работници.<ref>Haupt/Hausen 1979, pg. 74-75</ref> Работническото недоволство може да бъде проследено до по-ранните бунтове на „канутите“ и тези в [[Лион]] и Париж през 1830-те.<ref>Edwards 1971, pg. 1</ref> ('[[канути]]те' са работници в копринената индустрия около гр. Лион.)
== Революцията от 18 март 1871 г. ==
Френско-пруската война заварила Франция твърде неподготвена, което било причина 100-хилядната френска армия да капитулира. Военните несгоди по време на 6-месечната обсада на Париж и недоимъкът изострили страстите във френската столица. В резултат на това на 4 септември 1870 г. многолюдни тълпи се втурнали в Законодателното събрание и под техния диктат бил обнародван декрет, с който се обявявала третата френска република. В началото на 1871 г. било сформирано ново правителство "на националната отбрана" начело с Тиер. То предприело редица непопулярни и репресивни мерки, което възбудило отново революционните духове. Така се стигнало до революцията на 18 март 1871 г., когато била провъзгласена и т.нар. Парижка комуна. Правителството на Тиер се видяло принудено да се оттегли във Версай. Същевременно временната власт в Париж се съсредоточила в ръцете на Централен комитет на Националната гвардия, което на практика създало едно двувластие. Така започнала гражданска война.
Успоредно с това Комуната предприела по-радикални промени. Армията и полицията били разпуснати. Държавните служители били освободени от работа и техните длъжности станали изборни. Църквата била отделена от държавата.
== Източници ==
<references/>
Здравкова, З. Всеобща история на държавата и правото, Сс, 2001
==Вижте също==
* ''[[Символ-верую на българската комуна]]''
| |||