Разлика между версии на „Долно Уйно“

редакция без резюме
 
Село Долно Уйно е старо средновековно селище, посочено в турски данъчен регистър от 1570-1572 г. под същото име като [[тимар]] към нахия Горно Краище на Кюстендилския [[санджак]] с 28 домакинства, 17 ергени и 7 бащини. В списъка на [[джелепкешани]]те от 1576-77 г. е записано селище Долна Уйна към [[кааза]] Ълъджа (Кюстендил) с 3 данъкоплатци.
 
През 1893 г. селото има 6358 декара землище, от които 3542 дка гори, 1812 дка ниви, 134 дка естествени ливади, 654 дка посища и мери и 216 дка овощни градини и се отглеждат 366 овце, 620 кози, 189 говеда и 58 коня. Основен поминък на селяните са земеделието и животновъдството. Част от населението са сезонни работници.Развити са домашните занаяти; има воденица.
 
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година един човек от селото е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 844.</ref>
 
В селото е открито училище през 1906 г., което от 1920 г. е в собствена сграда. През 1920 г. е открита пощенска станция, през 1928 г. е учредено читалище "Пробуда".
 
През 1956 г. е учредено ТКЗС"Драговищица", което от 1979 г. е в състава на АПК "Драговищица" - с.Драговищица.
 
Селото е електрифицирано (1955) и водоснабдено (1962). Главната улица е асфалтирана. Построени са нова пощенска станция и ученически интернат.
 
== Религии ==
Анонимен потребител