Нисим Меворах: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
м fixing masked redirect |
||
Ред 14:
Преподавател в Юридическия факултет на [[СУ|Софийския университет]] <ref>[http://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/fakulteti/yuridicheski_fakultet/istoriya История], Юридически факултет, СУ</ref> и негов декан. Автор на голям брой публикации в областта на гражданското право. Сред най-известните му произведения са коментар на Закона за задълженията и договорите (1924, в съавторство с Фахри и Лиджи), актуален и ползван и днес, който прави на младини, учебник по семейно право (1962 г.), коментар на Закона за наследството. Работил е дълги години като [[адвокат]] и е бил един от най-изтъкнатите представители на тази професия за времето си. Занимава се и с политическа и обществена дейност.
Нисим Меворах е участник в т. н. [[народен съд]] след [[9 септември 1944]]. Пълномощен министър на [[България]] във [[Вашингтон]] (1945-1947 <ref>Посолство на Република България, Вашингтон, САЩ, [http://www.mfa.bg/washington/index.php?option=com_content&task=view&id=5112&Itemid=326 История на мисията, Посланици на България в САЩ]</ref>, първи такъв на България <ref>Доц. д-р Искра Баева, [http://www.jatsbulgaria.org/upload/files/Bulgaria-US%20during%20the%20Cold%20War.doc Отношенията България - САЩ в годините на Студената война], Международни отношения, № 4, 2003, 83 – 95</ref>), представител на България за [[Организация на обединените нации|ООН]], работил по проектите на някои от Хагските конвенции, участвал в процедурата по приемането на България в ООН.
Проф. Нисим Меворах е бил женен за Мария Петрова, преподавателка по френски език в столични гимназии. Техен син е поетът [[Валери Петров]], чието рождено име е Валери Нисим Меворах, но след приемането на протестанството от Нисим Меворах и жена му Мария Петрова в Евангелската църква на ул. "Солунска", [[София]], синът им получава името Валери Нисим Петров по името на майка си.
| |||