Виктор Дандевил: Разлика между версии

 

Виктор Дандевил е роден на [[5 октомври]] [[1820]] г. в гр. [[Оренбург]], [[Русия]].Семейството е от смесен брак. Бащата Дезире д Андевил е военноплнник от Френско-Руската война / [[1812]] / с прието руско поданство. Майката е потомствена руска дворянка. Ориентира се към военна кариера. Завършва Ориенбургския кадетски корпус / [[1844]] / и Николаевската военна академия на Генералния щаб на Руската армия / [[1848]] /. Службата започва по време на Унгарската кампания. Участва в Туркестанския поход и експедиция по източното крайбрежие на [[Каспийско море]]. Назначен е за атаман на Уралската казашка войска / [[1862]] /. Военно звание [[генерал-майор]] от [[1863]] г. Служи в Туркестан. По време на Сръбско-турската война събира доброволци от балканските народи за корпуса на генерал Черняев / [[1875]] /.

===Участие в Руско-турската война (1877-1878)===

В началото на войната е командир на I-а Стрелкова [[бригада]] от III-а Гвардейска пехотна [[дивизия]]. Пристига на театъра на военните действия в хода на усилването на Руската армия след началото на войната. Назначен е за командир на дивизията и е в състава на Западния руски отряд с командир [[генерал-лейтенант]] [[Йосиф Гурко]]. Бойните действия започва с действия срещу Орханийската турска армия. На 10-12 ноември 1877 г. след ожесточени боеве при с. [[Лопян]] и Етрополското поле дивизията на генерал-майор Дандевил превзема [[Етрополе]]. Завзема Врачешкия превал във взаимодействие с четата на [[Георги Антонов]] и бой на билото / 15-17 ноември / . Назначен е за началник на лявата колона на Западния отряд при зимното преминаване на [[Стара планина]]в състав : 9 [[батальон|батальона]], 6 [[ескадрон|ескадрона]] и [[сотня|сотни]], 14 [[оръдие|оръдия]]. В помощ на колоната са 700 българи-доброволци за разчистване на маршрута Етрополе - вр. [[Етрополска Баба|Баба]] - с. Буново. По време на преминаването при вр. Баба, частите на колоната са застигнати от ужасна снежна буря. Цената е много измръзнали руски войници и временно врящане в Етрополе. Медицинска помощ оказват българи - доброволци водени от лекаря [[Георги Цариградски]]. Независимо от максимално трудните условия частите преминават вр. Баба на 19 ноември и застрашават десния фланг на Арабаконашката турска позиция. Командир на Предния отряд от състава на Западния отряд / генерал Гурко / : 23 000 [[войник|войника]] и 150 [[оръдие|оръдия]]. На 4-5 януари 1878 г. при с. [[Брестник]] , войните на генерал Дандевил и генерал Краснов нанасят последното поражение на [[Сюлейман паша]], след което неговия корпус се разпада като организирана бойна сила. Дивизията освобождава последователно [[Пловдив]] и [[Асеновград]]. В нея служи и неговият син [[капитан]] Дандевил, командир на Срелкови [[батальон]]. За проявена храброст и командирско умение генерал-майор Дандевил е награден с Орден [[Свети Георги]] IV и III ст. Повишен е във военно звание [[генерал-лейтенант]].