Климент IV: Разлика между версии

'''Папа Климент IV'''<ref>Лат. Clemens.</ref> е роден в края на 12 век<ref>Според Райналд, автор на църковните анали, Гуидо е роден на 23 ноември, деня на св. Климент (Annales Ecclesiastici ad a. 1265 §.9, XXII, 149). Цитираното поздравително писмо на Краля на Кастилия и Леон Алфонс X остава все още неизвестно.</ref> във френското градче [[Сен Жил]] под името Гуидо Фулкодии.<ref>Лат. Guido Fulcodii. Светското име на папата се среща в много различни варианти в документите и литературата: Gui, Guido, Guy, Gwido, Wido; Falchonii, Falcodi, Falcodius, Faucault, Faucoi, Folcadio, Folcodii, Folcous, Folqueis, Folquen, Folquet, Folqueys, Foucaud, Foucaut, Foucois, Foulques, Foulquet, Foulquois, Foulquoys, Fouquet, Fulcadi, Fulcaudi, Fulcerii, Fulcherii, Fulchodii, Fulchonii, Fulchox, Fulco, Fulcodi, Fulcodius, Fulcoie, Fulconis, Fulcosius, Fulcoy, Fulgonis. Аз използвам името което се среща в най-старите документи даващи информация за личността на Климент IV. Най-употребяваното съвременно име в западната литература е Ги Фукоа (Gui Foucois). Прозвището Grossus или Le Gross (Дебелия) е напълно погрешно и не трябва да се взима под внимание.</ref> Гуидо тръгва по стъпките на баща си Пиер, потомък на богата благородна фамилия и юридически съветник на графа на [[Тулуза]]. След успешното си дипломиране в [[Париж]] и няколкогодишна адвокатска дейност в университетския град той продължава кариерата си в родния си град като съдия и съветник на Абата на Сен Жил. Няколко години след това е поканен лично от френския крал [[Луи IX]] да постъпи на служба в кралския двор. Поврат в живота на Гуидо Фулкодии внася смъртта на съпругата му с която имат няколко деца.<ref>Съпругата на Гуидо Фулкодии е починала най-вероятно около 1247 година.</ref> След това трагично събитие Гуидо приема духовен сан и така започва бързото му изкачване в църковната йерархия. През 1257 той е помазан за епископ на [[Ле Пюи-ен-Велай]], през 1259 става архиепископ на [[Нарбон]] и през 1261 е вече кардинал-епископ на [[Санта Сабина]]. На 5 февруари 1265 в [[Перуджа]] кардиналите избират Гуидо Фулкодии за нов папа. По време на управлението си Климент предприема решителни действия за укрепване влиянието на Църквата. В съюз с [[Карл I Анжуйски]], брата на френския крал, папата се стреми да разгроми окончателно наследниците на император [[Фридрих II]] и в крайна сметка довежда борбата докрай. С пълна сила се водят преговори с византийския император [[Михаил VIII Палеолог]] за присъединяването му към католическата църква, но мечтите на папата не се сбъдват. Също така се отдалечават и надеждите на Църквата относно възстановяването на [[Латинската империя]] и за възвръщането на Свещената земя. Опитите на Карл Анжуйски да покори [[Византия]] остават напразни, а така очаквания кръстоносен поход на френския крал [[Луи IX]] все не може да бъде организиран. На 28<ref>Според Карл Хампе: HAMPE, Zum Tode Clemens IV(Hampe): ''Nota, quod felicis recordationis dominum Clementem papam IIII arripuit febris continua anno Domini MCCLXVIII die Martis [20 Nov.] in media nocte ante festum sancte Cecilie virginis [22 ноември], que sibi duravit usque ad diem Mercurii [28 ноември] parum post auroram ante festum beati Andree apostoli [30 ноември], in qua hora, ut firmiter creditur, sancti angeli ipsius animam receperunt'' (източникът е един ръкопис от Bibliothèque nationale de France (BnF Ms. Lat. 15707), пергамент от 13 век).</ref> (или 29)<ref>Потхаст (POTTHASTPotthast) II, 1648: цитира много извори с различни данни: от 24 ноември до 1 декември.</ref> ноември 1268 почива папа Климент IV във [[Витербо]]. Сегашният му гроб, след няколко трагични премествания, се намира в базиликата "[[Сан Франческо ала Рока]]".

Най-доброто описание на живота на папа Климент IV принадлежи на немския историк Норберт Камп. Биографията е написана на италиански език и е озаглавена "Климент IV" (Цит. Norbert Kamp, Clemente IV). Публикувана е в Enciclopedia dei papi 2, Roma 2000, стр. 401-411 и в Dizionario biografico degli italiani. Istituto della enciclopedia italiana 26 (1982), стр. 192-202. Авторът предлага също така и една изчерпателна документална и литературна листа.