Bg flirt
Член от 29 октомври 2009
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Нова страница: Омировата поема “Илиада” – енциклопедия за живота и мисленето на древните гърци дата: 22.11.2009... |
Редакция без резюме |
||
Ред 24:
Единственият метрически размер, използван в епоса, е хекзаметьрът. Той е далеч от разговорната реч, но изцяло съответства на вековните епически традиции.
Всичко, описано в “Илиада”, я превръща в енциклопедия за живота и мисленето на древните гърци, без която културното развитие на Европа би било невъзможно.
Популация - основна екологична категория
дата: 13.12.2009
автор: Анелия Симова
прочитания: 8036
В природата индивидите не съществуват изолирано и независимо едни от други. В ареала, който заемат те образуват групи, където условията са най-благоприятни и вътре в групата се изграждат тесни взаимоотношения. Така не всички индивиди от вида могат да общуват помежду си, те остават изолирани териториално за неопределено време.
Съвкупност от индивиди на даден вид, които заемат продължително време част от ареала на вида имат сходни екологични изисквания и се размножават свободно помежду си, се нарича популация.
Вида щука, индивидите на който обитават различни водоеми, изолирано едни от други, образуват отделни популации на този вид.
Същността на популацията се изразява в няколко важни характеристики: 1/ групата индивиди на вида да обитава една непрекъсната територия, да се осигурява контакт между индивидите – между тях няма бариери /морета, океани, планини/; 2/ групата да съществува продължително време – в природата се образуват групи, които често бързо се разпадат. Например група, обитаваща през зимата населени места /мишки, полевки/; 3/ между индивидите от групата да се извършва непрекъснато размножаване.
Популацията осигурява възпроизводство и еволюция на вида. В нея се установяват сложни взаимоотношения, както между индивидите от вида, така и с индивидите на други видове. Например дърветата от черен бор в една гора са една популация. Те са в непрекъснато взаимодействие както помежду си, така и с другите дървета в същата гора: ели, елхи, бял бор и др.
Броят популации на всеки вид зависи от вида на средата – релеф, климат, почва, но и от биологичните особености на вида – как се приспособява към средата, подвижността му и т.н. Бързоподвижните видове – риби, птици, хищници и др. образуват малък брой популации, защото бързо се разселват. Бавноподвижните /растения, пещерни животни/ имат дори често само една популация. Животни, които бавно се придвижват /охлюви, костенурки/ имат много популации.
Популацията е основна форма на съществуване на вида в природата. Видът е съвкупност от популации, които обитават една територия, имат общи биологични белези, могат да се размножават помежду си като дават плодовито потомство и са изолирани от други съвкупни популации чрез невъзможност да се кръстосват с тях, т.е. с репродуктивна изолация. Връзката между популациите на един вид може да е прекъсната от големи пространства, планини, реки и др. Например популацията на домашни врабчета и тази на същия вид в САЩ. Между тях не се извършва размножаване, но теоретично това е възможно.
Видът съществува реално в природата. Неговите индивиди се размножават помежду си и запазват белезите и свойствата си дълго време и в своето потомство. Същевременно индивидите бавно и постепенно се приспособяват към изменящите се условия на средата. Ако връзката между популациите е налице, целостта на вида се запазва. Ако връзката между популациите на вида се прекъсне, размножаването между индивидите се нарушава, измененията в свойствата и белезите се задълбочават и е възможно да настъпи репродуктивна изолация. Тогава постепенно се образуват вътревидови групировки или нови видове.
Видът е добре обособена биологична система. Индивидите на вида изискват еднакви условия за съществуване, реагират по сходен начин на промените в средата, взаимодействат с други видове по един и същ начин.
За популациите е характерна непрекъсната изменчивост. Поради репродуктивна изолация, пространствена или пък друга изолация между индивидите от популации на даден вид могат да настъпят големи изменения и от тях да възникнат нови раси и подвидове.
Расата е обособена в морфологично и в екологично отношение група от вида. Индивидите от расата имат сходни белези, биологични особености, общ произход и район на разпространение.
Подвидът е съвкупност от териториално обособени популации на вида, в които около 75% от индивидите се различават по един или няколко белега от останалите подвидове на същия вид.
Расата и подвидът са вътревидови групировки, защото индивидите им могат да се кръстосват помежду си и да дават плодовито потомство. Например домашната мишка в Северна и в Южна България – два подвида, които в проходите на Стара планина се кръстосват помежду си. Различават се три основни вида популации:
Елементарни популации – най-често временно образувание при сходно поведение, гнездови консерватизъм и др. Те са в състава на екологичните популации.
Екологични популации – вътревидови групи в една територия с общ произход, сходни белези и едни и същи екологични изисквания. Индивидите им са с предпочитания към конкретни условия на живот, различни от другите популации на вида. Например някои видове насекоми се хранят с листа на различни видове дървета, шараните в изолирани помежду си водоеми и даден район.
Географски популации - групи от индивиди на даден вид, които населяват географски еднородна местност, със сходни условия на съществуване. Големината на обитаваната територия зависи от релефа и от вида, който я обитава. Ако теренът е силно пресечен, териториите на популациите, които го обитават са малко. Ако видът е слабо подвижен – също. Например точковата калинка обитава Европа, Азия, Африка, но има само 4 популации.
Екологичните популации възникват на основата на географските, но е възможен и обратния процес. Между индивидите на популацията на един вид, както и между популациите на различни видове съществуват специфични вътревидови и междувидови взаимоотношения.
Популациите, расите и подвидовете са форми на съществуване на вида. Те осигуряват приспособеността на вида към конкретни условия на средата.
СТРУКТУРА И СЪСТАВ НА ПОПУЛАЦИЯТА
Популациите, чрез които видовете съществуват реално в природата са обект на изследване както на еволюционната наука, така и на екологията. Те са основният таксон в систематиката – популация, подвид, вид и основна категория в екологията – популация, биоценоза, екосистема, биосфера.
Популацията като основна екологична категория е биологична система на надорганизмово равнище.
Тя има и своя структура, състав и свойства, които се отличават от тези на съставящите я организми и затова случаен сбор на индивиди на вида не е популация.
Структурата на популацията зависи от условията на средата и от биологичните особености на вида. Индивидите, съставящи популацията не съществуват заедно случайно. Те имат определено пространствено разпространение в територията на популацията, различават се по възраст и пол, а при животните и по поведение и йерархичност. Различават се пространствена, демографска, генетична и поведенческа структура на популацията:
1. Пространствената структура касае разпределението на индивидите от една популация в тяхната територия. Зависи от биологичните особености на вида и от условията на средата – релеф, сезонни и денонощни ритми, убежища, разпределение на храната и др. Различават се три вида разпределение:
- равномерно – най-рядко срещано в природата. Средата е еднородна, а индивидите на популацията имат единичен начин на живот и са с враждебни отношения помежду си. Например лисиците.
- случайно – за популации, обитаващи еднородна среда, с разнообразни екологични фактори, но без силно въздействие, индивидите нямат склонност към групиране. Например паразит-гостоприемник.
- групово – в среда със съществени различия, при организми с особеност в начина на живот /активност, размножаване, хранене и др./. Най-често се среща в природата. Например стада, ята, пасажи.
2. Генетичната структура на популацията се характеризира с честотата на алелите и честотата на генотиповете. От генетичната уникалност на индивидите в дадена популация зависи нейната хетерогенност. От генетичния полиморфизъм в популацията зависи материала, върху който ще действа естествения отбор, т.е. еволюционния процес.
3. Демографската структура отчита основно възрастовия и половия състав на популацията:
- възрастовият състав – зависи от биологичните особености на вида и екологичните условия в отделните физико-географски области: в умерените ширини растенията живеят при четири сезона, в субтропиците – по два (дъждовен и сух), а в полярните – при един. Сезонността влияе както върху възрастовия състав на растенията, така и върху животните. Понякога върху възрастовия състав влияят и случайни фактори: смерч, урагани, наводнения и други. Те унищожават предимно възрастните дървета, горите се подмладяват. При засушаване младите жаби и поповите лъжички умират, но възрастните жаби се придвижват до съседни водоеми – популацията застарява. По възрастовия състав на популацията може да се съди дали тя е нарастваща /Мексико – младите индивиди значително надвишават старите/, стабилна / САЩ – приблизително еднакви по брой млади и стари индивиди/ или намаляваща /Швеция – старите хора значително надвишават броя на младите/.
- половият състав – зависи най-вече от биологичните особености на вида. При моногамните животни съотношението мъжки : женски е приблизително 1 : 1, а при полигамните има повече женски и по-малко мъжки индивиди.
В зависимост от променящите се условия – географски или екологични за една и съща популация възрастовият и половият състав може да се изменя в определени граници. Възможностите за прогнозиране развитието на популацията е от голямо значение, особено при застрашени от изчезване видове, или масовото размножаване на вредители.
4. Поведенческа структура – поведението на животните, придобито в дълги години на еволюция е един от най-важните адапционни механизми в животинските популации. Въпреки промените в поведението в резултат от непрекъснато изменящите се условия, за всяка съответна популация те са специфични и неповторими. Индивидите могат да водят групов живот за различно дълъг период от време. Наблюдават се три вида групирания на индивидите:
- струпвания – временно събиране на много индивиди от дадена популация поради голямо количество храна, вода, убежище за почивка на едно място. Такива са събиранията на птиците преди отлитане на юг, тревопасни бозайници в пасищата, край хранилките през зимата и др.
- семейни групи – образуват се поради общите грижи на родителите за малките. Единият или и двата родителя нахранват малките, обучават ги и ги пазят от врагове. Ясно е изразена семейността при птици, бозайници при гнездене, мътене, кърмене и др. за различно дълъг период от време от няколко седмици до няколко години, докато малките станат независими.
- несемейни групи – образуват се от животни, които чрез инстинкти, сигнали, подражание действат съгласувано така, че групата реагира като цяло. Такива са стадата при копитни и слонове, глутниците – вълци, ята – птици, колонии – чайки, пингвини, пасажи – риби и т.н. В групата се наблюдава съподчинение – едни индивиди доминират над други. Съществува цяла система като се подобрява организацията на популацията, разпределят се функциите в зависимост от пола и възрастта.
Чрез разнообразната си структура, биологична разнородност популацията става по-устойчива на оцеляване в условията на непрекъснатото изменение на екологичните фактори в средата.
ЧИСЛЕНОСТ НА ПОПУЛАЦИЯТА
По едно и също време числеността на индивидите в различни популации както и броят на индивидите в една и съща популация по различно време се различават. Пъстървата например намалява числеността си при замърсяване на водите, както и броя на индивидите в горното, средното и долното течение на една река по едно и също време е различен.
Популационната плътност /гъстота/ отчита броят на индивидите от даден вид на единица площ или в единица обем.
Най-лесно се отчита плътността при растенията – те са неподвижни и могат да се изброят изцяло. Трудно се определя гъстотата при животните водещи нощен или скрит живот.
Плътността зависи от биологичните и физиологичните възможности на вида да се размножава, както и от ограниченията на екологичните фактори. Нисшите видове – водорасли, мъхове, едноклетъчни, червеи са с голям брой и плътност. Например в един квадратен метър почва дебел 10 см има стотици, дори хиляди нематоди, докато популацията на слона или жирафа – плътност от няколко индивида на един квадратен километър. Тази величина е от голямо значение за организмите. Ако тя падне под определен минимум (различен за различните популации), популацията загива. Например слонът под 25 индивида в стадо загива. Преживяването е резултат от едновременното действие на раждаемостта, смъртността, темпа на нарастване и миграциите.
Раждаемостта се измерва с появата на нови индивиди за единица време в популацията. Зависи от възрастовия и полов състав и от броя на участващите в размножаването индивиди, от плодовитостта на женските и от условията на живот. Например рибите снасят големи количества хайвер, пингвините – 1 яйце, а яребиците – 20-25 яйца.
Смъртността е броят на починалите индивиди в популацията за единица време. Зависи от екологичната обстановка. Увеличава се при неблагоприятни условия, повишаване числеността на хищниците, паразитите, болестите както и пренаселеност в популациите, която предизвиква стрес.
Темпа на нарастване отразява числения растеж в популацията. За него значение имат: броят поколения за даден период или през целия живот, продължителността на бременността, числеността на потомството и др. Например при мишки половото съзряване е рано, имат кратка бременност и висока плодовитост докато при бозайниците и птиците е обратно – късно полово съзряване, малка плодовитост, голяма продължителност на живота. По правило видовете с по-висока раждаемост имат и по-висока смъртност. Раждаемостта може да бъде нулева или положителна, но никога не може да има отрицателна стойност.
Миграциите също се отразяват върху числеността на популациите. При висока численост и висока плътност се наблюдава емиграция, а при ниска плътност – имиграция. Емиграцията е разслеване, а имиграцията – попълване на числеността на дадена популация с индивиди от други популации.
Всичко това показва, че популациите са открити сиситеми, чрез които се поддържа целостта и динамичното равновесие на видовете. Взаимната връзка между числеността, раждаемостта, смъртността и миграцията се изразява:
Ч = (Р - С) + М
Колебанията в числеността и плътността на популацията са редовно и закономерно явление. Те се променят в природата в резултат от периодични /сезонни, денонощни и др./ колебания, както и от непериодични /наводнения, избухване на вулкани, пожари и др./.
Много важно за човека е прогнозирането на вредните за него видове и изчислението в тяхната плътност и численост. Установяването на закономерност в изменението на динамиката на популациите може да служи като модел за извършването на такива прогнози.
| |||