Пиар етика: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
добавяне на информация |
||
Ред 10:
С откриването на общоприетите [[философски]] [[морални]] максими, вземането на етично решение значително се улеснява. Философите използват различни начини и методи за определяне на тези максими, така че да най-лесно, ефективно и рационално да се вземе дадено решение. Подходите, които използват философите при вземане на решение от морална гледна точка, са два: [[утилитарен]] и [[деонтологичен]]. Въпреки че двата подхода са различни, те подпомагат еднакво добре работата на Пиар практиците.
* ''Утилитарна философия''- това е теорията на последиците. Утилитаризмът поставя началото на изграждането на етическата теория. Тя се базира на очакваните резултати от взетите решения като по този начин се измерва моралната стойност на действията. Според утилитаризма етичните действия трява да са благоприятни за възможно най-голям брой хора, тоест набляга се на общественото благо.
Основен принцип на тази философия е : "постъпвай с другите така, както искаш да постъпват с теб"(Цит. по Йотов, 2003:47). По този начин се върви към постигане на хармония между интересите на отделната личност и общите такива.
Утилитаризмът е най-приемливият и чест срещан подход към вземането на етични решения, но притежава и своите недостатъци- той е субективен при определяне на това кое е добро и кое е лошо. Той е несправеднив по отношение на малцинството, защото не защитава неговото право, а се стреми предимно към запазването на статуквото, при което мнозинството е щастливо, а малцинството не, независимо дали това става нарочно или не.
Ето защо е изключително важно
* ''Деонтологична философия''- това е теорията на задълженията. Деонтологията се отнася до етическите теории, в които моралните стандарти съществуват независимо от последиците. Според деонтологията желанието на хората да са добротелни и етични зависи от това доколко те възприемат и се подчиняват на моралния си дълг, а не на копнежа си за удоволствие и наслада. <ref>http://en.wikipedia.org/wiki/Deontological_ethics Деонтология</ref>
Тази теория се развива от немския философ [[Имануел Кант]](1724-1804) като опит да се дефинират основните универсални принципи на морала. Деонтологията вероятно е най-задълбоченият подход в етиката и се определя като "етична теория, която приема дълга като основа на морала". Тук действията не зависят от резултата.
Основният принцип на тази философия е т. нар. ''"катгоричния императив"''. Той гласи: "Деиствай само според онези максими, за които си убеден, че трябва да се превърнат в универсални закони". Той е категоричен, защото означава, че трябва да се прилага винаги и навсякъде, а е императивен, защото с него трябва да се съобразяват всички разумни същества. Двата аспекта на категоричния императив измерват личните намерения и подържането на достойнството и уважението към другите. Деонтологият се позовава на добрата воля, която е истинският пътеводител от морална гледна точка при вземане на решения, тъй като всички други мотиви могат да бъдат опорочени.<ref>Скот Кътлип, Алън Сентър, „Ефективен пъблик рилейшънс“, ROI Communication, София, 2007, ISBN 9789549335071
Взето от „http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A3%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D1%80%D0%B5%D0%B7%D1%83%D0%BB%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%B5“.
</ref>
Комбинирането на двата подхода е от особено значение за етичното практикуване на професията и нейната ефективност.
| |||