Пиар етика: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Desiblah (беседа | приноси)
добавяне на информация
Desiblah (беседа | приноси)
добавяне на източници
Ред 13:
Основен принцип на тази философия е : "постъпвай с другите така, както искаш да постъпват с теб"(Цит. по Йотов, 2003:47). По този начин се върви към постигане на хармония между интересите на отделната личност и общите такива.
Утилитаризмът е най-приемливият и честчесто срещан подход към вземането на етични решения, но притежава и своите недостатъци- той е субективен при определяне на това кое е добро и кое е лошо. Той е несправеднив по отношение на малцинството, защото не защитава неговото право, а се стреми предимно към запазването на статуквото, при което мнозинството е щастливо, а малцинството не, независимо дали това става нарочно или не.
Ето защо е изключително важно последствията да се предвидят много точно. За съжаление обаче това е почти невъможно, защото в повечето случаи последствията са по-скоро неочаквани. Ето защо вероятността от погрешен анализ е голям при използването на този подход.
 
* ''Деонтологична философия''- това е [[теорията]] на задълженията. Деонтологията се отнася до етическите теории, в които моралните стандарти съществуват независимо от последиците. Според деонтологията желанието на хората да са добротелни и етични зависи от това доколко те възприемат и се подчиняват на моралния си дълг, а не на копнежа си за удоволствие и наслада. <ref>http://en.wikipedia.org/wiki/Deontological_ethics Деонтология</ref>
 
Тази теория се развива от немския философ [[Имануел Кант]](1724-1804) като опит да се дефинират основните универсални принципи на морала. Деонтологията вероятно е най-задълбоченият подход в етиката и се определя като "етична теория, която приема дълга като основа на морала". Тук действията не зависят от резултата.
 
Основният принцип на тази философия е т. нар. ''"[[катгоричния императив]]"''. Той гласи: "Деиствай само според онези максими, за които си убеден, че трябва да се превърнат в универсални закони". Той е [[категоричен]], защото означава, че трябва да се прилага винаги и навсякъде, а е [[императивен]], защото с него трябва да се съобразяват всички разумни същества. Двата аспекта на категоричния императив измерват личните намерения и подържането на достойнството и уважението към другите. ДеонтологиятДеонтологиятa се позовава на добрата воля, която е истинският пътеводител от морална гледна точка при вземане на решения, тъй като всички други мотиви могат да бъдат опорочени.<ref>Скот Кътлип, Алън Сентър, „Ефективен пъблик рилейшънс“, ROI Communication, София, 2007, ISBN 9789549335071
Взето от „http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A3%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D1%80%D0%B5%D0%B7%D1%83%D0%BB%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%B5“.
</ref>
<ref>http://www.knigi.biz/?act=products&do=detailed&id=642633</ref>
 
Комбинирането на двата подхода е от особено значение за етичното практикуване на професията и нейната ефективност.