Пиар етика: Разлика между версии

Утилитаризмът е най-приемливият и честчесто срещан подход към вземането на етични решения, но притежава и своите недостатъци- той е субективен при определяне на това кое е добро и кое е лошо. Той е несправеднив по отношение на малцинството, защото не защитава неговото право, а се стреми предимно към запазването на статуквото, при което мнозинството е щастливо, а малцинството не, независимо дали това става нарочно или не.

* ''Деонтологична философия''- това е [[теорията]] на задълженията. Деонтологията се отнася до етическите теории, в които моралните стандарти съществуват независимо от последиците. Според деонтологията желанието на хората да са добротелни и етични зависи от това доколко те възприемат и се подчиняват на моралния си дълг, а не на копнежа си за удоволствие и наслада. <ref>http://en.wikipedia.org/wiki/Deontological_ethics Деонтология</ref>

Основният принцип на тази философия е т. нар. ''"[[катгоричния императив]]"''. Той гласи: "Деиствай само според онези максими, за които си убеден, че трябва да се превърнат в универсални закони". Той е [[категоричен]], защото означава, че трябва да се прилага винаги и навсякъде, а е [[императивен]], защото с него трябва да се съобразяват всички разумни същества. Двата аспекта на категоричния императив измерват личните намерения и подържането на достойнството и уважението към другите. ДеонтологиятДеонтологиятa се позовава на добрата воля, която е истинският пътеводител от морална гледна точка при вземане на решения, тъй като всички други мотиви могат да бъдат опорочени.<ref>Скот Кътлип, Алън Сентър, „Ефективен пъблик рилейшънс“, ROI Communication, София, 2007, ISBN 9789549335071