|
}}
'''Папа Климент IV'''<ref>Лат. Clemens.</ref> е роден в края на 12 век<ref>Според Райналд, автор на църковните анали, Гуидо е роден на 23 ноември, деня на св. Климент (Annales Ecclesiastici ad a. 1265 §.9, XXII, 149). Цитираното поздравително писмо на Краля на Кастилия и Леон Алфонс X остава все още неизвестно.</ref> във френското градче [[Сен Жил]] под името Гуидо Фулкодии.<ref>Лат. Guido Fulcodii. Светското име на папата се среща в много различни варианти в документите и литературата: Gui, Guy, Guido, GuyGuydo, Gwido, Gwydo, Wido; Falchonii, Falcodi, Falcodius, Faucaudon, Faucault, Faucoi, Faucois, Folcadio, Folcodii, Folcois, Folconis, Folcous, FolqueisFolcuens, FolquenFolcueis, FolquetFolcueys, Folqueis, Folqueys, Folquen, Folquet, Foucaud, Foucaut, Foucauld, Foucois, Foulcios, Foulques, Foulquet, Foulquex, Foulquois, Foulquoys, Fouques, Fouquet, Fulcade, Fulcadi, Fulcaudi, Fulcerii, Fulcherii, Fulchodii, Fulchonii, Fulchox, Fulco, Fulcodi, Fulcodius, Fulcody, Fulcoie, Fulconi, Fulconis, Fulcosius, Fulcoy, Fulgonis, също така Guidone di Fulcodio. Аз използвам името което се среща в най-старите документи даващи информация за личността на Климент IV. Най-употребяваното съвременно име в западната литература е Ги Фукоа (Gui Foucois). Прозвището Grossus или Le Gross (Дебелия) е напълно погрешно и не трябва да се взима под внимание.</ref> Гуидо тръгва по стъпките на баща си Пиер, потомък на богата благородна фамилия и юридически съветник на графа на [[Тулуза]]. След успешното си дипломиране в [[Париж]] и няколкогодишна адвокатска дейност в университетския град той продължава кариерата си в родния си град като съдия и съветник на Абата на Сен Жил. Няколко години след това е поканен лично от френския крал [[Луи IX]] да постъпи на служба в кралския двор. Данни за юридическата дейност на Гуидо намираме в голям брой документи. Той участва активно в съставянето на статутите на Сен Жил, написва няколко правни коментара и е активен съветник на провансалските инквизитори, за които пише известния трактат с отговори на често задавани въпроси, свързани с юрисдикцията на инквизиторите.<ref>Вижте горе цитираната литература в раздел "Творби".</ref> Поврат в живота на Гуидо Фулкодии внася смъртта на съпругата му с която имат няколко деца.<ref>В уведомителното си писмо до английския крал Хенри III относно новоизбраните кардинали от 6 февруари 1262 пише Роджър Ловъл (Roger Lovel), съветник на краля и негов дипломат при папската курия, следното: ''"Archiepiscopus etiam Narbonensis, qui quondam unicam et virginem duxerit in uxorem, de qua filios et filias quamplures procreaverat, qui quidem postmodum extitit episcopus Annisiensis, et de ecclesia Annisiensi translatus est in archiepiscopum Narbonensem, electus est in episcopum cardinalem"'' (Shirley II, 204, № DLXIX). Съпругата на Гуидо Фулкодии е починала най-вероятно около 1247 година.</ref> След това трагично събитие Гуидо приема духовен сан и така започва бързото му изкачване в църковната йерархия. През 1257 той е помазан за епископ на [[Ле Пюи-ен-Велай]], 1259 става архиепископ на [[Нарбон]] и 1261 е вече кардинал-епископ на [[Санта Сабина]]. През 1263 поема ръководството на папската Пенитенциариа.<ref>Точната дефиницията на български език е невъзможна. Службата е била наричана ''penitentiaria'' (правопис на средновековен латински). Служителите (''penitentiarius'') са помилвали не само грешниците, но и криминалните престъпници, чрез налагането на съответните наказания. За справка вижте цитирания труд на Емил Гьолер (Göller).</ref> На 5 февруари 1265 в [[Перуджа]] кардиналите избират Гуидо Фулкодии за нов папа. По време на управлението си Климент предприема решителни действия за укрепване влиянието на Църквата. В съюз с [[Карл I Анжуйски]], брата на френския крал, папата се стреми да разгроми окончателно наследниците на император [[Фридрих II]] и в крайна сметка довежда борбата докрай. С пълна сила се водят преговори с византийския император [[Михаил VIII Палеолог]] за присъединяването му към католическата църква, но мечтите на папата не се сбъдват. Също така се отдалечават и надеждите на Църквата относно възстановяването на [[Латинската империя]] и за възвръщането на Свещената земя. Опитите на Карл Анжуйски да покори [[Византия]] остават напразни, а така очаквания кръстоносен поход на френския крал [[Луи IX]] все не може да бъде организиран. На 28<ref>Според Карл Хампе (Hampe): ''Nota, quod felicis recordationis dominum Clementem papam IIII arripuit febris continua anno Domini MCCLXVIII die Martis [20 ноември] in media nocte ante festum sancte Cecilie virginis [22 ноември], que sibi duravit usque ad diem Mercurii [28 ноември] parum post auroram ante festum beati Andree apostoli [30 ноември], in qua hora, ut firmiter creditur, sancti angeli ipsius animam receperunt'' (източникът е един ръкопис от Bibliothèque nationale de France (BnF Ms. Lat. 15707), пергамент от 13 век).</ref> (или 29)<ref>Потхаст (Potthast) II, 1648: цитира много извори с различни данни: от 24 ноември до 1 декември.</ref> ноември 1268 почива папа Климент IV във [[Витербо]]. Сегашният му гроб, след няколко трагични премествания, се намира в базиликата "[[Сан Франческо ала Рока]]".
|
