Разлика между версии на „Дупнишки говор“

редакция без резюме
м
'''Дупнишкият говор''' е български диалект, представител на централната група [[югозападни говори]]. Говори се в района на [[Дупница]] - в котловините на Рила по течението на река [[Джерман (река)|Джерман]], между [[Конявска планина]], [[Рила]] и [[Верила]]. Сходен е с [[Кюстендилски говор|кюстендилския говор]].
 
== Характерни особености ==
 
== Характерни особености ==
* Групи '''шт''' и '''жд''' на [[праславянски език|прасляванските]] '''*tj''' и '''*dj'''.
* Застъпници на [[стб.]] {{кирилица|ѫ}} са:
** предимно гласната '''a''' — ''маж'' (мъж), ''пат'' (път), ''рàка'' (ръка), , плèтем (плета).
* Застъпник на стб. {{кирилица|ъ}} е предимно o и а: ''дож'o' (дъжд), ''пèток'' и в редки случаи(петък), ''даскà'а' (дъска), '':ваздѝшам'' (въздишам) ''бòчва'' (бъчва), ''зòлва'' (зълва), ''вàшка'' (въшка), ''лàжалàжем'' (лъжа).
** понякога гласната '''у''' — ''мỳка'' (мъка), ''сут'' (съд)
** Групата '''ъл'''/'''лъ''' в дупнишкия говор търпи следните промени:
* Застъпник на стб. {{кирилица|ъ}} е предимно '''o''' и в редки случаи '''а''': ''бòчва'' (бъчва), ''зòлва'' (зълва), ''вàшка'' (въшка), ''лàжа'' (лъжа).
* Групата '''ъл'''/'''лъ''' в дупнишкия говор търпи следните промени:
** сонантен изговор: ''жл̥т'' (жълт), ''дл̥̀га'' (дълга)
** изпускане на '''л''', когато групата е ударена и е между две съгласни: ''дъ̀го'' (дълго), ''гъ̀там'' (гълтам)
** след п или б — и наличие на преход ъ⇒у: бу̀гарин (българин), йàбука (ябълка), пух (плъх)
** Подвижното ъ при сричкотворното р се изговаря винаги като ръ: бръс (бърз), дръво (дърво).
** Членна форма за мъжки род единствено число -о: градò (градът), денò (денят), кòн’о (конят), крàйо (краят).
** изговор на '''ạ''' (полуредуцирано а), когато групата е неударена и е между две съгласни: ''дạбòк'' (дълбок), жạтѝца (жълтица),
** изговор на '''у''', когато групата е след устнена съгласна: ''вук'' (вълк), ''пун'' (пълен)
* Наличие на [[гломератив]]но падежно окончание ''-те'' при личните имена от м. р., завършващи на ''-о'' и ''-е'': ''Минчò''—''Минчòте'', ''дойдṑме с Минчòте'' (дойдохме с Минчо).
* Наличие на [[датив|дателно]] падежно окончание ''-ти'' при личните имена от м. р., завършващи на ''-о'' и ''-е'': ''Минчò''—''Минчòти'', ''дàдōме Минчòти колàта'' (дадохме колата на Минчо).
 
== КОДЕКС НА ШОПА ==
• 1. Най-мразим да мислим. Най-мразим да мислим, оти катo мислим - се грешим. • 2. Кога ми се прибачка, седaм и чекам да ойде. • 3. Кога ми се руча, не ми се бачка. Кога се наручам, ми се приспи. • 4. Питат ме що моеш да работиш? - Можем да копам. - Друго? - Епа можем и да не копам. • 5. Я че си запалим кащата, та да изгори на Вуте плевняко. • 6. Я не сакам на мене да ми е арно. Я сакам на Вуте да не му е арно. • 7. Никога не моат ми платат токо манко, коко я съм изработил. • 8. Никога нема да ме осадат токо, коко я сам крал. • 9. И по десет лева да напраат бензино, я па че си карам колата; и без пари да е - я па че го краднем. • 10. И сам у трамвайо да сам, па че се ръгам. • 11. И сам на опашка да сам, па че се пререда. • 12. Най-обичам да сам змия - ем си лежим, ем си одим. • 13. И сам да съм на острово, па че се заграда. • 14. Я не помним кръчмаро дека има да ми дава нещо. • 15. Я не помним да е имало ден дека ми се е работило и дека не ми се е кръкало. • 16. Я одим на работа да си починем. Че си го отработим дома. • 17. Коко и да се вратиш, газо ти се че е отзаде. • 18. Какви беме - какви станаме. • 19. Оти да се косим, като че ми мине. • 20. Они ми плащат коко да не умрем, ама я работим коко да не заспим. • 21. Що е законно? Законо е тесна врата у широко поле. Само улавите минуват у него. • 22. - Каде одиш ма, Нане? - Па те, тука сам яз. Тебе фана ли те яд? • 23. - Вуте, оти копаш седнал? - Оти пробвах легнал, ама не може.
 
 
== Вижте също ==
* [[Преходни говори]]
* [[Кюстендилски говор]]
* [[Врачански говорщщ
* [[Благоевградски говор]]
 
Анонимен потребител