Разлика между версии на „Дупнишки говор“

м
вр 8 ред (до Михайло)
м (вр 8 ред (до Михайло))
'''Дупнишкият говор''' е български диалект, представител на централната и [[шопи|шопската]] група [[югозападни говори]]. Говори се в района на [[Дупница]] - в котловините на Рила по течението на река [[Джерман (река)|Джерман]], между [[Конявска планина]], [[Рила]] и [[Верила]]. Сходен е с [[Кюстендилски говор|кюстендилския говор]].
 
== Характерни особености ==
* Групи '''шт''' и '''жд''' на [[праславянски език|прасляванските]] '''*tj''' и '''*dj'''.
**Застъпник на стб. ъ е предимно o и а: ''дож'' (дъжд), ''пèток'' (петък), ''даскà'' (дъска), ''ваздѝшам'' (въздишам), ''зòлва'' (зълва), ''вàшка'' (въшка), ''лàжем'' (лъжа).
* Застъпници на [[стб.]] {{кирилица|ѫ}} са:
** предимно гласната '''a''' — ''маж'' (мъж), ''пат'' (път), ''рàка'' (ръка), , плèтем (плета).
** изпускане на '''л''', когато групата е ударена и е между две съгласни: ''дъ̀го'' (дълго), ''гъ̀там'' (гълтам), жът'' (жълт)
** понякога гласната '''у''' — ''мỳка'' (мъка), ''сут'' (съд)
** след п или б — и наличие на преход ъ⇒у: бу̀гарин (българин), йàбука (ябълка)
** Застъпник на стб. {{кирилица|ъ}} е предимно '''o''' и а:в ''дож''редки (дъжд),случаи ''пèток'а' (петък), ''даскà'' (дъска),: ''ваздѝшамбòчва'' (въздишамбъчва), ''зòлва'' (зълва), ''вàшка'' (въшка), ''лàжемлàжа'' (лъжа).
** Подвижното ъ при сричкотворното р се изговаря винаги като ръ: бръс (бърз), дръво (дърво).
* Групата '''ъл'''/'''лъ''' в дупнишкия говор търпи следните промени:
** Членна форма за мъжки род единствено число -о: градò (градът), денò (денят), кòно (конят), крàйо (краят).
** сонантен изговор: ''жл̥т'' (жълт), ''дл̥̀га'' (дълга)
** изпускане на '''л''', когато групата е ударена и е между две съгласни: ''дъ̀го'' (дълго), ''гъ̀там'' (гълтам), жът'' (жълт)
** изговор на '''ạ''' (полуредуцирано а), когато групата е неударена и е между две съгласни: ''дạбòк'' (дълбок), жạтѝца (жълтица),
** изговор на '''у''', когато групата е след устнена съгласна: ''вук'' (вълк), ''пун'' (пълен)
* Сонантно '''р''': ''бр̥̀кам'' (бъркам), ''др̥т'' (дърт).
* Палаталност на '''л''' и '''н''' само в края на думата, както и пред гласни '''е''' и '''и''': ''сол’'', ''кон’'', ''н’ѝва'', ''зèл’е''.
* Окончание за 1 л. ед. ч. сег. време ''-а'': ''òдим'' (ходя), ''плèтем'' (плета).
* ЧастицаОкончание за бъдеще1 л. ед. ч. сег. време ''ЧЕ-а'': ''òда'' (сравни с книжовнотоходя), ''ЩЕплèта'' (плета).
* Частица за бъдеще време ''че'', а в по-източните краища и ''к’е'' (сравни с книжовното ''ще'').
* Образуване на [[деепричастие|деепричастия]] с ''-ейки'' и ''-айки'': ''орèйки'', ''кàрайки''.
* Наличие на [[гломератив]]но падежно окончание ''-те'' при личните имена от м. р., завършващи на ''-о'' и ''-е'': ''Минчò''—''Минчòте'', ''дойдṑме с Минчòте'' (дойдохме с Минчо).
* При съобщаване на имена: ''Минчò, Денò, Фильò, Цецò
* Наличие на [[датив|дателно]] падежно окончание ''-ти'' при личните имена от м. р., завършващи на ''-о'' и ''-е'': ''Минчò''—''Минчòти'', ''дàдōме Минчòти колàта'' (дадохме колата на Минчо).
 
== КОДЕКС НА ШОПА ==
• 1. Най-мразим да мислим. Най-мразим да мислим, оти катo мислим - се грешим.
• 2. Кога ми се прибачка, седaм и чекам да ойде.
• 3. Кога ми се руча, не ми се бачка. Кога се наручам, ми се приспи.
• 4. Питат ме що моеш да работиш? - Можем да копам. - Друго? - Епа можем и да не копам.
• 5. Я че си запалим кащата, та да изгори на Вуте плевняко.
• 6. Я не сакам на мене да ми е арно. Я сакам на Вуте да не му е арно.
• 7. Никога не моат ми платат токо манко, коко я съм изработил.
• 8. Никога нема да ме осадат токо, коко я сам крал.
• 9. И по десет лева да напраат бензино, я па че си карам колата; и без пари да е - я па че го краднем.
• 10. И сам у трамвайо да сам, па че се ръгам.
• 11. И сам на опашка да сам, па че се пререда.
• 12. Най-обичам да сам змия - ем си лежим, ем си одим.
• 13. И сам да съм на острово, па че се заграда.
• 14. Я не помним кръчмаро дека има да ми дава нещо.
• 15. Я не помним да е имало ден дека ми се е работило и дека не ми се е кръкало.
• 16. Я одим на работа да си починем. Че си го отработим дома.
• 17. Коко и да се вратиш, газо ти се че е отзаде.
• 18. Какви беме - какви станаме.
• 19. Оти да се косим, като че ми мине.
• 20. Они ми плащат коко да не умрем, ама я работим коко да не заспим.
• 21. Що е законно? Законо е тесна врата у широко поле. Само улавите минуват у него.
• 22. - Каде одиш ма, Нане? - Па те, тука сам яз. Тебе фана ли те яд?
• 23. - Вуте, оти копаш седнал? - Оти пробвах легнал, ама не може.
 
 
== Вижте също ==
* [[Преходни говори]]
* [[Шопи]]
* [[Кюстендилски говор]]
* [[Врачански говор]]
* [[Самоковски говор]]
* [[Врачански говор]]
* [[Благоевградски говор]]
* [[Преходни говори]]
 
== Източници ==