Архетип: Разлика между версии

Архетипите са генетично заложени в струтурите на човешкия мозък. Те се проявяват по време на сънища, по време на екстатични състояния и по време на творческа дейност. Когато се активира колективното несъзнавано, човек вече не е на себе си, той говори с много гласове, защото извлича опита, натрупан през вековете. Архетипите биват наричани примордиални. Андрогенизъм – архетип, старогръцката митология – мъжко / женско. Два от архетипите на Юнг са [[Анима]] и [[Анимус]]. Ролята на архетипите в изкуството – чрез тях по най-елегантен начин индивидуално личното се съчетава с универсалното. Архетипите се делят на 2 групи: архетипни образи и архетипни мотиви. Най-популярните архетипни образи са: на учителя – мъдрост, в преклонна възраст, архетип на духа, който следва предшестващия смисъл; на героя – храбър, винаги побеждава злото, алтруизъм, благородство; на [[Хитрец (архетип)|хитреца]]; на злодея; на чудовището; на световното дърво; на Земята като майка.