Марков манастир: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1:
[[Картинка:Marko-Monastery-church.jpg|дясно|мини|300п|Църквата на манастира.]]
 
'''Марковият манастир [[Димитрий Солунски|„Свети Димитър“]]''' е българскисърбски [[манастир]]<ref>Б. Димитров: ''Християнството в българските земи. Български манастири'', ИК "Климент Охридски", София, 2001</ref><ref>Енциклопедия "България", т. 4, София, 1984, с. 48-49 (карта).</ref> в [[Република Македония]], разположен до село [[Маркова Сушица]], по долината на [[Маркова река]], само на двадесетина километра от столицата [[Скопие]]. Манастирът сега е обител на [[Македонска православна църква|Македонската православна църква]]. Името му идва от прочутия сърбски народен герой [[Крали Марко]].
 
Манастирската църква Свети Димитър е изградена през [[1345]] година, за което свидетелства надпис над южната врата от вътрешната страна на църквата. Впоследствие е обновена от сърбски [[крал]] [[Вълкашин Мърнявчевич|Вълкашин]] и е напълно завършена и изографисана от неговия син Марко в годините между [[1366]] и [[1371]]. От дясната страна в цял ръст е изобразен крал Марко, облечен в кралски одежди, в цвят на печена охра, украсени с бисери и скъпоценни камъни. В лявата си ръка държи свитък, на който пише: "''Во Христа Бога благоверен аз крал Марко създадох и изографисах този божествен храм''". От другата страна над вратата също в цял ръст е изобразен и крал Вълкашин със свитък в ръцете, в който се споменава неговото име.
 
Според [[Павел Милюков]], посетил манастира в края на 19 век, изображенията на крал Вълкашин и семейството му са покрити с боя от местни българи, с цел да прикрият сръбския произход на манастира. В началото на 20 век са възстановени.<ref name="снегаров">{{Снегаров-ИОА-2|457-459}}</ref>
 
Около 1801-1818 година игумен на Марковия манастир е българският възрожденец и книжовник [[Кирил Пейчинович]], който пише там известния си сборник „Огледало“.<ref name="снегаров"/> От 1852 г. е запазено писмо на монасите в манастира до [[Александър Екзарх]], в което те търсят помощ и потвърждават българската принадлежност на местното население:<ref>[[Йордан Иванов]]: [http://books.google.de/books/download/B__lgareti___e____v_Makedonii___a___.pdf?id=eYVpAAAAMAAJ&output=pdf ''Българите в Македония''], София, 1917, № 148</ref>
Ред 23:
 
{{Портал Македония}}
[[Категория:БългарскиСърбски манастири]]
[[Категория:Манастири на Македонската православна църква]]
[[Категория:Община Студеничани]]