|
Марко е син на прилепския деспот [[Вълкашин Мърнявчевич]], който около [[1366]] година е обявен за съвладетел на [[Сръбско царство|Сръбското царство]] с титла крал. През [[1371]] година Вълкашин заедно със своя брат [[деспот]]а на Сярско [[Йоан Углеша]], тръгват на поход срещу [[османска империя|османските турци]] със според тогавашните хронисти с 60 000 бойци, но са разбити в [[Черноменска битка|Битката при Черномен]], където загиват и двамата.
Марко Мърнявчевич наследява кралството, но става [[васал]] на османския султан. Убит е в [[Битка при Ровине|битката при Ровине]] между османските турци и [[Влашко|влашкия]] [[войвода]] [[Мирчо Стари|Мирчо Стария]]<ref>{{cite book |last= Иванов |first= Йордан |authorlink= Йордан Иванов |title= Избрани произведения в 2 тома |year= 1982 |publisher= Съставител и редактор Б. Ст. Ангелов, София}}</ref>.
Участва в [[Косовска битка|Косовската битка]] на страната на [[Мурад I]], заедно с [[Константин Драгаш]]. Убит е в [[Битка при Ровине|битката при Ровине]] между османските турци и [[Влашко|влашкия]] [[войвода]] [[Мирчо Стари|Мирчо Стария]]<ref>{{cite book |last= Иванов |first= Йордан |authorlink= Йордан Иванов |title= Избрани произведения в 2 тома |year= 1982 |publisher= Съставител и редактор Б. Ст. Ангелов, София}}</ref>.
==Епос==
Въпреки, че завършва живота си като османски васал, в народните песни Марко остава като непобедим [[юнак]] и защитник на [[християни]]те от османците. Възпят е в ''[[народ]]ния [[епос]]'' на [[българисърби]] и [[сърби]] - виж [[бугарщицибългари]]. Крали Марко заема значимо място в [[култура]]та на [[Сърбия]], [[България]] и [[Република Македония]].
== Въпросът за етническата принадлежност на Крали Марко ==
През [[19 век]] във връзка с провежданата от [[Княжество Сърбия|Княжество]] и [[Кралство Сърбия]] [[външна политика]] по [[Начертание]]то, в публичното пространство излиза на преден план въпросът за етническата принадлежност на "баш юнака сред юнаците" Крали Марко. Въпросът е в голяма степен провокиран изкуствено в контекста на провежданата сръбска външна политика, не криеща аспирациите си към Македония, където е властвал Марко. {{източник|По кралимарково време ([[14 век]]) подобен въпрос би звучал в известен смисъл абсурдно, т.к. отразява [[идеология|идеологически]]те тези на [[национализъм|национализма]] от по-ново време.}}
[[Хипотеза]]та за сръбската етническа принадлежност на Крали Марко се базира единствено на съчинението на [[Мавро Орбини]] от края на 16 век "[[Царството на славяните]]". На противното мнение, т.е. за местния, респективно български, [[произход]] на краля на Прилеп свидетелстват редица летописци и хронисти от по-старо време, сред които [[Константин Михайлович]], [[Иван Музаки]], [[Сфранцес]], [[Теодор Кантакузин]], [[Йосиф бен Йошуа]], [[Филип Лоренц]] и други, които го отбелязват като "български княз".<ref>{{cite book |last= Църнушанов |first= Коста |authorlink= Коста Църнушанов |title= Сръбски и хърватски свидетелства за българската народност в Македония, стр. 35-38 |year= |publisher= ДП "Никола Калпъкчиев", Благоевград}}</ref>
Редица по-късни изследователи на периода на османското завоевание на Балканския полуостров, сред които [[Адам Кърчевич]], [[Василе Петрович]], [[Иларион Руварац]], [[Владимир Чорович]] също споделят или подържат становището, че Крали Марко е "родом българин". <ref>{{cite book |last= Църнушанов |first= Коста |authorlink= Коста Църнушанов |title= Сръбски и хърватски свидетелства за българската народност в Македония, стр. 35-38 |year= |publisher= ДП "Никола Калпъкчиев", Благоевград}}</ref>
==Галерия==
|
