{{обработка|благонадежни източници}}'''Бугарщиците''' са стари [[народни песни]], преминали от [[българско землище|българските]] в [[сръбски земи|сръбски]] и [[Хърватия|хърватски]]народни основно [[Адриатика|приморскипесни]] земи. <ref>{{cite book |last= Мисирков |first= Кръстьо |authorlink= Кръстьо Мисирков |title= Бележки по южно-славянска филология и история (Към въпроса за пограничната линия между българския и сръбско-хърватски езици и народи), Одеса, 30.XII.1909 г. |year= 1910, 1911 |publisher= Българска сбирка}}</ref><ref>{{cite book |last= Мисирков |first= Кръстьо |authorlink= Кръстьо Мисирков |title= Значението на моравското или ресавското наречие за съвременната и историческа етнография на Балканския полуостров |year= 1898 |publisher= Български преглед, година V, книга І, стр. 121-127}}</ref>
Бугарщиците са отличителни и специфични спрямо [[сърби|сръбски]]я десетстишен [[фолклор]], изпълняван на [[гусла]] със своето дългостишие (от 12 до 20 реда), тъжни мотиви и начин на изпълнение, отразявайки духа на епохата ([[14 век|14]] - [[15 век]]) на завладяване на българските земи от [[османци|османските турци]].
Главните исторически събития и герои в бугарщиците са свързани със [[западни български земи|западните български земи]] - [[Косовска битка|Косовските битки]] през [[1389]] и [[1448]] година с [[Крали Марко]], [[Вълкашин Бранков]], [[Милош Кобилич]], [[Лазар Хребелянович|княз Лазар]] и жена му [[Милица]], [[Георги Бранкович]] и жена му [[Ирина Кантакузина|Ирина]] и т.н.
